Александър Балабанов

Днес, 10 февруари, бе убит на дуел най-големият поет на славянството и един от най-големите поети в литературата на целия свят.
Защо бе убит Пушкин - причини и поводи - съвсем излишно е да се разговаряме сега за тях.
Главното е нещо друго. Докато до неотдавна, до преди едно-две десетилетия, славянството единствено с горещина и със страст се интересуваше от творчеството на Пушкина, а другите - западните народи на голямата светла европейска цивилизация - само като куриоз тук-таме се обаждаха за него, с изключение на някои учени славянофили или славолози между тях, сега от Токио до Лондон, от Лондон до Ню Йорк гръмко се чествува денят, споменът за Пушкина, поради стотях години, които са изминали от неговата кончина.
В Япония, в Америка - в Южна и в Северна, - в цяла Европа от един месец насам вече се пълнят списания и вестници с името на Пушкина.
Не се изтъква вече само неговото локално значение за руси и за славяни, а се изтъква Пушкин като поет на целия свят, че принадлежи на цялото човечество и даже се посочват пушкинови деяния върху европейски и американски литератури.
И аз повтарям, руската литература по големина, по обширност, по дълбочина и по значение, особено по жива връзка с живия живот стои много по-горе от много литератури на западните народи. Художникът на романа - Тургенев, пророкът на душата и проницателят Достоевски, чудният поетичен гений на Гоголя, Омирът из прозата - Толстой - това са планини, масиви в литературата на цялото човечество.
А Пушкин е най-високата и най-масивната от тях.
И ако Пушкин бе писал на някой западно-европейски език преди сто години, никой не трябва да се съмнява, че неговото име щеше да бъде наравно и в училища, и в университети с Гете, с Шекспир, с Данте, с Байрон и със Сервантес.

в. „Дневник”, бр. 11145, 10.02.1937