Александър Пушкин

превод: Харалан Ангелов

***
Кръстосвам ли по улиците шумни,
отбия ли се в многолюден храм,
поседна ли сред юноши безумни -
аз всъде на мечти ще се отдам.

Аз казвам: дните хвъркат незаметни
и колкото има тук от нас,
ще слезем там под сводовете вечни,
и веч е близо нечий сетен час.

Погледна ли на дъб самин оставен,
аз мисля: патриархът на лесът
ще преживей и моя век забравен,
как пребивя на дедите векът.

Детенце миличко ли си помилвам,
на ум си вече премятам: прости!
На тебе аз местото си отстъпвам:
да гния аз е време, а ти цъфти!

Всяк ден и всякоя година свикнах
да изпровождам в мисли потопен,
между им да отгатна, като исках,
на бъдещата смърт годишний ден.

И де съдбата смърт ще ми изпрати -
в море ли, в бой ли, в чужди ли предел,
или тез долини със прелести богати
ще приберат праха ми охладнял?

А на тело ми е, кога почина,
макар е все едно, къде да е,
но пак дано до милата родина
да е по-близичко, на мен се ще.

И нека младият живот край входа
на гроба ми приятно да играй,
и нека равнодушната природа
там с вечна хубост да блести, да сяй.

——————————

Славянска антология, 1910 г.