ГЪРКИНЬО ВЯРНА, НЕ ПЛАЧИ…

Александър Сергеевич Пушкин

превод: Григор Ленков

***
Гъркиньо вярна! Не плачи, умря героя
   с куршума на омразен враг в гръдта.
О, не плачи, нали самичка преди боя
   ти му посочи пътя на честта?
И той, предчувствайки раздялата тогава,
протегна ти тържествено десница здрава,
със сълзи своя младенец благослови.
Но знамето на свободата вдигна смело.
Подобно Аристогитон с мирт меча си обви,
в сечта се хвърли - и пронизан, сътвори
   велико и свещено дело.

1821

—————————–

ЦВЕТЕЦ

Цветец изсъхнал, без ухание,
намерих в книгата си аз
и странно някакво мечтание
изпълни ме във тоя час.

Къде? Кога е той разцъфнал?
И дълго ли цъфтял е? Кой -
чужд или свой го е откъснал?
И тук защо е сложен той?

Да спомня срещата щастлива
или раздялата с любим,
или разходката красива
в леса след пролетния дим?

Той жив ли е? А тя? Къде са?
Дали са в родния си край?
Или и те като цветеца
повехнали са в своя май?

1828


***
Гречанка верная! не плачь, - он пал героем,
   Свинец врага в его вонзился грудь.
Не плачь - не ты ль ему сама пред первым боем
   Назначила кровавый Чести путь?
Тогда, тяжелую предчувствуя [разлуку],
Супруг тебе простер торжественную руку,
Младенца своего в слезах благословил,
Но знамя черное Свободой восшумело.
Как Аристогитон, он миртом меч обвил,
Он в сечу ринулся - и падши совершил
   Великое, святое дело.

<1821>

—————————–

ЦВЕТОК

Цветок засохший, безуханный,
Забытый в книге вижу я;
И вот уже мечтою странной
Душа наполнилась моя:

Где цвёл? когда? какой весною?
И долго ль цвёл? и сорван кем,
Чужой, знакомой ли рукою?
И положён сюда зачем?

На память нежного ль свиданья,
Или разлуки роковой,
Иль одинокого гулянья
В тиши полей, в тени лесной?

И жив ли тот, и та жива ли?
И нынче где их уголок?
Или уже они увяли,
Как сей неведомый цветок?

1828