Александър Сергеевич Пушкин

превод: Емануил Попдимитров

О, облак последен от стихнали бури!
Едничък се носиш по светли лазури,
и сенки ти хвърляш, о, облак студен,
един омрачаваш ликуващи ден.

Доскоро застиляше вредом небето,
и мълния пламваше тебе в сърцето,
ехтеше оттамо гърмът неведнъж,
и алчна земя напояваше дъжд.

Но стига: виж, слънцето пак се усмихва,
земята е свежа и бурята стихна,
и вятър ласкае зеления лист,
и гони те бързо по синята вис.

в. „Час”, 24.02.1937 г.