Александър Пушкин

превод: Младен Исаев

КЪМ ФОНТАНА НА БАХЧИСАРАЙСКИЯ ДВОРЕЦ

Фонтан на обич, жив фонтан!
Две рози дадох ти в подарък.
Обичам твоя глас излян
и сълзите ти с блясък ярък.

Дъжда ти сребърен блести
и ме поръсва с пръски хладни.
О, лей се, лей, вълна отрадна,
за истината ми шепти…

Фонтан на скръб и обич свята!
По мрамора да различа
се взирах, четох за страната,
но за Мария ти мълча…

Светило бледо на харема!
Нима забравено си ти?
Или Мария и Зарема
са само сладостни мечти?

Или сънят ми с вдъхновение
е в тая пустош начертал
най-бързо своите видения,
неясния ми идеал?

1824

—————————–

ФОНТАНУ БАХЧИСАРАЙСКОГО ДВОРЦА

Фонтан любви, фонтан живой!
Принес я в дар тебе две розы.
Люблю немолчный говор твой
И поэтические слезы.

Твоя серебряная пыль
Меня кропит росою хладной:
Ах, лейся, лейся, ключ отрадный!
Журчи, журчи свою мне быль…

Фонтан любви, фонтан печальный!
И я твой мрамор вопрошал:
Хвалу стране прочел я дальной;
Но о Марии ты молчал…

Светило бледное гарема!
И здесь ужель забвенно ты?
Или Мария и Зарема
Одни счастливые мечты?

Иль только сон воображенья
В пустынной мгле нарисовал
Свои минутные виденья,
Души неясный идеал?

1824