Александър Сергеевич Пушкин

превод: Димитър Методиев

***
Дар напразен, дар случаен,
за какво си ми, живот?
И защо съдбата тайна
през смъртта не дава брод?

Кой из нищото ме вдигна
със враждебната си власт
и душа и ум развихри,
и съмнение, и страст?

Няма цел и няма подтик:
празни са сърце и ум
и ме мъчи на живота
еднозвучният му шум.

1828

—————————–

* * *
                              26 мая 1828

Дар напрасный, дар случайный,
Жизнь, зачем ты мне дана?
Иль зачем судьбою тайной
Ты на казнь осуждена?

Кто меня враждебной властью
Из ничтожества воззвал,
Душу мне наполнил страстью,
Ум сомненьем взволновал?..

Цели нет передо мною:
Сердце пусто, празден ум,
И томит меня тоскою
Однозвучный жизни шум.