ЕПИГРАМИ
превод: Цветан Ангелов
СРЕЩУ ВОРОНЦОВ
На царя казали, че удушен
е вождът на метежите Риего.
Един ласкател викнал възхитен:
„Мръсник! Избави се светът от него!”
Тогава всички свели поглед в миг -
разсмял ги този раболепен вик.
Риего бил за Фердинанд опасен.
Е, да. Но затова висял безгласен.
Кажете, бива ли в гнета си сляп
да хулим жертвата на сляп сатрап?
Самият цар… такъв един угодник
не пожелал с усмивка да дари.
Ласкателю! И в подлостта дори
пази осанката на благородник.
—————————–
Бележка: Епиграмата е срещу офицера Михаил Семьонович Воронцов (1782-1856), по-късно фелдмаршал; ползващ се с репутацията на «либерал». Разпространявала се в ръкопис. Пушкин има предвид епизод по време на обед, даден в Тулчин на 1 октомври 1823 г, след прегледа на войските от Александър I. Александър получил писмо от Шатобриан (министър на външните работи на Франция) за ареста на Риего и съобщил за това на обеда. Воронцов коментирал: «Каква щастлива новина, ваше величество». Риего бил екзекутиран на 26 октомври (7 ноември) в Мадрид.
Царят - Александър I;
Риего - вождът на испанската революция от 1820-1823 г., екзекутиран на 26 октомври (7 ноември) 1823 г.;
Фердинанд VII (1784-1833) - испански крал.
Заключителните стихове на епиграмата се превърнали в поговорка.
—————————–
КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ
Ни дума засега, тълпа враждебна…
Притихва сякаш моят гневен глас,
ала от взора си не ви изпускам аз -
все някого след време ще издебна:
не ще избегне ноктите ми зли,
щом връхлетя нечакан, безпощаден.
Така се вие ястреб кръвожаден
и дебне той гъсоци и петли.
1825
—————————–
Бележка: Думата „приятел” често се е употребявала в значението на „враг” или „политически враг”. Епиграмата е адресирана до политическите врагове на Пушкин.
НА ВОРОНЦОВА
Сказали раз царю, что наконец
Мятежный вождь, Риэго, был удавлен.
„Я очень рад, сказал усердный льстец:
От одного мерзавца мир избавлен”.
Все смолкнули, все потупили взор,
Всех рассмешил проворный приговор.
Риэго был пред Фердинандом грешен,
Согласен я. Но он за то повешен.
Пристойно ли, скажите, сгоряча
Ругаться нам над жертвой палача?
Сам государь такого доброхотства
Не захотел улыбкой наградить:
Льстецы, льстецы! старайтесь сохранить
И в подлости осанку благородства.
1825
—————————–
К ПРИЯТЕЛЯМ
Враги мои, покамест я ни слова…
И, кажется, мой быстрый гнев угас;
Но из виду не выпускаю вас
И выберу когда-нибудь любого:
Не избежит пронзительных когтей,
Как налечу нежданый, беспощадный.
Так в облаках кружится ястреб жадный
И сторожит индеек и гусей.
4-25 января 1825
