Александър Сергеевич Пушкин

превод: Людмил Стоянов

Ранни преводи

От глад духовен уязвим,
в пустини скитах се далече,
и шестокрилен Серафим
на кръстопът ми се изпречи.
С пръсти, леки, кат заря,
зениците ми той допря:
трепнаха горките зеници
кат у изплашени орлици.
До моя слух допря се той
и заглуши го шум и вой:
и аз дочух небесний трепет,
на ангели безшумний брод,
на морска гад подводний ход
и на лозата първий шепот.
И той наведе се за миг,
изтръгна грешний ми език,
и празнословен, и лукави,
и на змията мъдрий зъб
в уста ми, без ни злост, ни скръб
с десница кървава постави.
Гърди ми той разби с ханджар.
Сърцето ми извади тоже,
и въглен, пламенния жар
в разтворената гръд положи.
Кат труп лежах в пустини аз,
и чух над мене Божи глас:
„Стани, пророк, и виж, и слушай,
нек мойта воля те огрей,
и, покорил моря и суши,
със Словото сърцата сгрей.”