Огнян Стамболиев

Наталия Гончарова (1812 - 1863) била най- малкото дете в семейството на обеднелите московски аристократи Гончарови. Детството и младостта й минали в тежката атмосфера на родителския дом: душевноболен баща, раздразнителна, деспотична майка и постоянни материални затруднения. Твърде отдавна богатото някога имение на Гончарови било разорено от нейния дядо, и семейството й останало почти без средства.
Като повечето дворянски деца от епохата, малката Наталия не посещавала училище, а била възпитавана у дома: френски език, музика, танци и светско поведение, докато общото й образование било доста повърхностно, както всъщност се полагало за госпожица от обществото.
В обществото на дворянска Москва Наталия била представена на бал, уреден в нейна чест през 1828, когато навършила шестнайсет. На другия ден цяла Москва заговорила за “необикновената млада романтична красавица Гончарова”.
Пушкин видял за първи път Наталия Гончарова през същата година на друг бал и останал поразен от невероятната й хубост. След дълго и мъчително сватосване, на 18 февруари 1831, в московската църква “Св. Вознесение” при Никитските врата, се състояла венчавката на Пушкини. След сватбата младоженците останали в Москва за около три месеца, а в края на май 1831 се преместили в столицата Санкт Петербург.
В главния имперски град Наталия Николаевна влязла в кръговете на местното висше общество и веднага и безусловно била призната от всички за “първа и абсолютна красавица”.
“Пушкин пристигна от Москва, пише в дневника си съпругата на тогавашния австрийски посланик в Русия барон Финкелман и доведе своята съпруга - много млада особа, тънка, стройна, висока, с лице на истинска мадона, необикновено бледо, с нежен, малко стеснителен израз и меланхоличен поглед, със зеленокафяви очи, фини черти и много красиви, блестящи черни коси…”
“Виждал съм и други много красиви жени, пише в спомените си друг съвременник на Пушкин, но никога не съм срещал жена, в която да има толкова завършени класически черти на лицето, съчетани с една толкова съвършена фигура… Да, това беше истинска, голяма красавица: неслучайно всички останали, дори и най- прелестните жени бледнееха при нейната поява. На първ поглед Наталия Пушкина беше сдържана и хладна. Говореше малко…”, пише за нея писателят Владимир Сологуб.
Рядката физическа красота на Наталия Гончарова- Пушкина наистина е била високо оценена от всички съвременници на поета. Но вътрешният мир на тази необикновена жена - и за съвременниците, и за потомците - остава почти до наши дни загадка. Недостатъчните сведения създават представата за нея като за “празна светска красавица, блестяла в аристократичните салони на Санкт Петербург, студена, равнодушна към семейството и чужда, далечна на духовния мир на поета…”, както четем в доста книги и дори в христоматиите по руска класическа литература.
Но през 1971 съвсем случайно бяха намерени шест нейни писма, адресирани до по- големия й брат, Дмитрий Гончаров. Именно те ни я разкриват в истинската й, непозната дотогава светлина. В тях я виждаме като нежна и грижовна майка, силно привързана към децата си, добра стопанка и жена, която обича и уважава своя съпруг.
В едно от тези писма Наталия Гончарова-Пушкина пише: “Ограничих светските си визити. Отегчават ме развлеченията и глупавите светски задължения…”
През лятото на 1836, в друго писмо, тя деликатно моли брат си за материална помощ: “Сега считам за свой дълг да се постарая да помогна на мъжа си в трудното положение, в което си намира. Не е справедливо, че цялата тежест по издръжката на моето голямо семейство падна върху него… Ние сме в толкова бедствено положение,че аз не зная как да се справя с всичко това: не бих искала да безпокоя и тревожа мъжа си с тези мои домашни грижи. Виждам, и без това, колко е потиснат и печален, как по цели нощи не може да заспи, не може и да работи, защото за да съчинява трябва да е спокоен и свободен от грижите. Моят съпруг ми даде толкова доказателства за своята деликатност и безкористност. Ще бъде несправедливо да не се постарая да облекча неговото положение. Моля те, за тази услуга, разбира се, без да съобщаваш на моя съпруг, защото ако той разбере, ще се почувства зле… (юли 1836)”
Седем години след смъртта на поета (1837), Наталия Гончарова се омъжила за генерала в оставка Пьотр Лански, с когото живяла до смъртта си - през 1863.

Бел. авт. Може би малцина у нас знаят, че потомците на рода Гончарови живеят днес в България, в Русе.