ОТ ЖАЛБИТЕ СИ АЗ ОТВИКНАХ…
превод: Петко Славейков
***
От жалбите си аз отвикнах,
обречен на немил живот,
и само скърбите обикнах -
на пустота сърдечна плод.
Във вихра на съдба жестока
увяхна цветний ми цветец;
живея сам в тъга дълбока,
в очкаване на зъл конец.
Така от мразът поразений
след буря в зимните нощи,
сам себе преживял, есенний
листец на гол върхар трепти.
——————————
Славянска антология, 1910 г.