Литературен свят

Здравко Кисьов

Здравко Крумов Кисьов е роден на 1.01.1937 г. в гр. Завет, Разградска област, но почти целият му живот е свързан с град Русе, където е работил като журналист и редактор на литературни издания. Бил е зам. председател на Клуба на дейците на културата и първият председател на Дружеството на писателите в Русе от неговото създаване през 1976 до 1991 г. От 1982 до 1991 г. е главен редактор на литературния алманах „Светлоструй”. От 1970 г. той е член на Съюза на българските писатели, а от 1974 г. – на Съюза на преводачите в България.
Автор е на поетичните книги: „Откровение” (1962), „Монолози” (1966), „Покана за песен” (1972), „Баладичен час” (1974), „Вътрешен пейзаж” (1976), „И все сънувам хълм” (1976), „Необходима болка” (1978), „Безкрили ангели” (1981), „Местожителство” (1982), „Зрение” (1984), „Отличителен белег” (1985), „Дихание” (1987), „Тайнопис” (1987), „Показания” (1990), „Ежедневни разпятия” (1995), „Канон” (2002), „Небесен глас” (2002), „Обратно време” (2007) и на пътеписната книга за Латвия – „Между солена и сладка вода” (1977). Негови творби са превеждани на 20 езика: английски, френски, немски, испански, гръцки, полски, литовски, латвийски, естонски, руски, белоруски, украински, румънски, унгарски, словашки, сръбски, македонски, турски, албански, чувашки.
Изявява се и като активен преводач, главно на поети от Полша и прибалтийските страни. Превел е книги с избрани стихотворения от Тадеуш Ружевич, Халина Пошвятовска, Тадеуш Шливяк, Анджей Важеха (Полша); Юстинас Марцинкявичюс, Витаутас Каралюс (Литва); Ояр Вациетис, Имант Зиедонис (Латвия); Матс Траат, Яан Каплински, Аарне Пуу, Индрек Месикеп (Естония), Катри Вала (Финландия), Алес Разанов (Беларус), Владимир Бурич, Вячеслав Куприянов (Русия), Марин Сореску (Румъния), Карл Сандбърг (САЩ), сборник съвременни латвийски поети, сборник 101 съвременни европейски поети, участия в антологии на полска, словашка, белоруска, руска поезия и други.
Здравко Кисьов е участник в редица международни форуми, удостоен е с високи наши и чуждестранни отличия и награди, сред които: Заслужил за полската култура (2002), Орден за заслуги към Република Естония (2009), орден Кирил и Методий” – първа степен (1982), Награда „Русе” за култура и изкуство (1987), Почетен гражданин на град Русе (2007). Негови книги се намират в Британската библиотека, университетските библиотеки в Оксфорд, Харвард, Конгресната библиотека във Вашингтон и много други. Почива на 23.01.2015 г. в град Русе.

Здравко Кисьов

Архив

Страници

Авторски права

Статистика

Анотации