Имант Зиедонис

превод: Здравко Кисьов

***
Любовта ни споходи
и времето неочаквано спря, -
само пред нея то спира.
Можех да греба като пясък секундите
и да ги пръскам, където си искам -
ту тук, ту там -
имаше ли вече значение!
Дори металът не можеше да ръждяса.
Цветята се отучиха да увяхват.
Тогава и ние се отучихме да броим.
В последна сметка - прекрасно е,
че любовта не умее да смята!