ОЗАРЕНИЕ
превод: Здравко Кисьов
ОЗАРЕНИЕ
През всичкото време чакаш
необикновената мисъл
която ще преобрази целия свят
напрегнато отстраняваш в себе си
обикновените мисли
които по никакъв начин
не променят света
виж как другите те отбягват:
дим се вие вече от теб
ти си прегрял
вероятно си на прав път:
скоро от теб ще се появи пламък
разбира се ако издържиш нажежаването
от необикновената мисъл
не знаеш още тази мисъл каква е
но си представяш нейното появяване
озарение:
главата ти пламти като слънце
ти си ослепял прозрели са всички
ти напълно си изгорял
уверен
в преобразяването на света
* * *
Ето го безкрайния смисъл
на незабележимата работа:
масата
започва да шумоли с листа
перото
отново зараства в крилото –
дърво
пред всеки прозорец
птица
във всяко небе –
вечно Благовещение на живота:
слово
превръщащо се
в плът
* * *
Бързай,
подир живота ми бързай,
защото няма след това да успееш, –
когато аз стана кораб,
ти няма да успееш да станеш море,
птица ли стана, –
няма да успееш въздух да станеш,
а ако стана звезда, –
светлина не ще успееш да станеш.
Празен кораб ще бъда,
лазеща птица,
неподвижна звезда –
без теб.
А ти ще бъдеш пусто море,
сподавен дъх,
блуждаеща светлина.
* * *
Ти каза:
паметта е болезнена…
И аз добавям:
паметта на земята.
За да може живото
да живее,
колко болка причинява
плугът
на земята…
* * *
На Вл. Бурич
Бялото
до смърт
се бори
с черното:
костите си
е готово дори да остави
но поне така
да проникне
и да остане в него
като купчинка светлина
* * *
Поглеждай
назад.
Иначе
никога няма да видиш
онзи,
който диша праха
от твоите стъпки,
онзи,
който върви по-бързо от теб
по същия път,
онзи,
който подобно на теб,
гледа само напред
(засега още през теб),
а назад
през себе си
също
не иска
да гледа.
СОКРАТ
странно
сократ
не е знаел нищо
за микробите
атомите електроните
колкото са повече дреболиите
толкова по-силно влияят те
на летящото ни съвремие
за да им сторим място
изхвърляме от свойто съзнание
добродетелите
високите идеали
всеобщото благо
като философски камъни
летят от настоящето те
в оазисите на светлото минало
и увеличават историческите подутини
върху все още мислещата
астрална глава на сократ
а господарите на дреболиите
държат готова
чашата с цикута*
*цикута – вид отровно растение
ЕКОЛОГИЯ
Изхождайки от опита
за преобразуването на природата
разбрах че е вредно
да се пресушават блатата
на нелепите мисли
защото се нарушава естественият баланс –
с измирането на дивеча
който витае над умственото тресавище
могат да пресъхнат
течащите води на чистия разум
откъдето черпят
редки ясни мисли
компютрите
на поколенията желаещи да оцелеят
СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК
Съвременният човек
се осъществява чрез жицата
заедно с шума на морето
се побира в телефонна кутия
пресова се максимално
търси върху грамофонната плоча
безсмъртие
превръща се в морско чудовище
в затворник на аквариума и телевизора
става все по-портативен
малогабаритен
все по-съвременен
вече можеш сам да го включваш
изключваш
да го правиш по-гръмогласен по-тих
той не те вижда
не те чува
не те познава
ИГРА НА СЛЯПА БАБА
все по-студена става смъртта
от натрупаното хладно оръжие
все по-гореща
от огнестрелното
Играят си хората
като че ли са деца
със смъртта
на „сляпа баба” играят
И току й подвикнат
студено
горещо
Сякаш за нея е важно
да отгатнат – каква е
ОБВИВКА
В паметта ни се врязва
историята на всеки белег –
тук са те пернали с нож
нарочно а тук
сам си се натъкнал на нож случайно
Но невъзможно е да си спомним –
откъде се е взела у нас
тази гладка почва за белези
за болки и ласки и непонятно е
кога за пръв път и тази обвивка
се е отворил слух
пробил се е поглед
и се е цепнала там уста
ЖИТЕЙСКИЯТ ОПИТ
Житейският опит ни учи
че житейският опит на плъховете
при тях се проявява веднага –
още щом се родят
те са вече готови да бягат от кораб който потъва
Житейският опит на птиците непрекъснато им подсказва
да сменят севера с юг
и югът отново със север –
за да могат да оцелеят
Една родина има човекът –
и за да може да съществува
му е дадено правото на стопанин –
а заради свойто безсмъртие
да не си позволява да бяга
дори от кораб който потъва
Житейският опит ни учи
че човекът е по-надежден и опитен
колкото по-малко използва
в живота
житейския опит
на много животни
* * *
ужасни са макетите на човека
калъпи на глави за обтягане на шапки
торсове за палта
мулажи за мускулната
и нервната система
надувни партньорки
мишени
скелети
бюстове
чучела за борци
кукли с огромни размери
застинали паметници на енергични деятели
всяко
подобие на човека
говори за касапници
болести
смърт
говори само това
че човекът
не може да има
изобщо подобия
ЕХОТО НА САМОТАТА
Любовта може да бъде несподелена
ревността – безпричинна
верността – безответна
Но раздялата винаги е съвместна
и самотата винаги е взаимна:
На въздишката на самотника
- Къде си?
- Къде си?
отговаря трезвото ехо
* * *
Страшна тъга
по чужди хора.
Тъжен страх –
дали няма да ти станат роднини.
О, тържествена увереност на дърветата!
Своята любов
те са възложили
на насекомите, на птиците и на вятъра.
* * *
Хубаво е да бъдеш дом
за едно едничко сърце
откъдето не ти се ще да си тръгваш
Хубаво е да бъдеш стълба
за деца
които мечтаят в облачен ден
да пораснат до слънцето
Хубаво е да бъдеш врата
за всички които искат да влязат –
да се отваря макар и да скърца
И прозорец да бъдеш
в който светлината не гасне
за всички които си мислят:
късно е
ДОБРА ВИДИМОСТ
виждаш ли
всичко е толкова хубаво
разбираш ли
всичко може да бъде
по-хубаво
виждаш ли
по-хубаво
не е нужно
разбираш ли
това
което виждаш
виждаш ли
това
което разбираш
