Здравко Кисьов

***
Следа от реактивен самолет като с елмаз разполови небето, но то не пада.

***
Страданието, породено от грешната ни природа, не е идентично на страданието, чрез което получаваме изкупление.

***
Даваме ли си сметка, как променя живота ни обстоятелството, коя след коя, или коя преди коя книга сме чели.

***
Този човек отдавна да е умрял. Все още жив го крепи единствено злобата му.

***
Задачата на творческия труд: това, което пишеш, за да се успокоиш - да разтревожи другиго.

***
Само събирач на мигове съм аз, от които се опитвам да слепя по-голям отрязък от време.

***
Тъкмо защото сме различни може - подобно букви, гласни и съгласни - да се оформим в думи, или даже да придадем на битието смисъл.

***
Като го гледам какъв е оптимист, ставам съвсем песимист.

***
Ненатрапчив за погледа е, като кърпичка бяла, изтървана в снега.

***
Стихове, рожби мои, златни рибки в замръзнал аквариум!

***
Куклата на момиченцето можеше да отваря и затваря очите си и да произнася, редувайки, думите “да” и “не”. Беше забавно да гледаш и слушаш как детето разговаря с куклата си така, че да може да получи желаните отговори. Ту “да”, ту, “не”.

***
Децата се радват винаги на първия сняг за сезона. Родителите им - на последния.

***
Защо са ги затворили тия хора! - чуди се лудият, гледайки през зарешетения прозорец минувачите, сновящи навън.

***
Победените от живота не се страхуват от смъртта.

***
Пред човечеството вече стои задачата за трансплантиране и на съвести.

***
Това, че пишеш от ляво на дясно, още не е потвърждение, че написаното идва от сърцето ти.

***
Малка книга, тънка, по-тънка от резенче хляб, лека като въздишка, като птиче перо… Но за тебе, поете, си казвам, тя е като тежкотоварен влак, понесъл през света и живота всички твои вълнения, болки, надежди…

***
Остарявайки с времето, най-напред се разстройвах при споменаването на датата. Сега се разстройвам дори при споменаването на часа.

***
Има писатели, които са по-интересни от книгите, които са написали. И книги - по-интересни от своите създатели. В този “тандем” - писател и книга, рядко са равностойни двете страни.

***
Някои хора ни създават нарочно проблеми, за да могат след това да проявят пред нас своята отзивчивост за тяхното преодоляване.

***
Художникът е завършил на улицата етюда си. Момчето, което стои отстрани и го гледа, се обръща към отсрещната сграда и казва: “Честита рисунка!”

***
Руините на нашите победи…Знаем ли колко са затрупаните под тях?

***
Докога ще я носим на гърба си? - възропта за резервната гума едно от автомобилните колела и тутакси се пукна от злоба.

***
Аз съм лудият, който събира възглавници и се мъчи техния пух да превърне отново в птици.

***
Телеграфните жици с накацали лястовици по тях винаги ми приличат на бодлива тел с шипове. Но защо ли действително бодливата тел никога не ми прилича на накацали по жицата лястовици!

***
Какви необичайно топли дни в средата на зимата! Мислехме, че са ни подарени от Бога, но анализите на еколозите показват, че са от дявола.

***
По някаква своя логика, един ме мрази, понеже съм се родил преди него, друг - че след него, и трети - че изобщо съм се родил.

***
На лъжата краката са къси. А на истината - ръцете.

***
В мрака на времето всяка наша дума трябва да бъде бъде прожектор.

***
Колкото и да си далече от мен, чак тука чувам как сърцето ти бие.