Станислав Мисаковски

превод от полски: Здравко Кисьов

МОЕТО ТЯЛО

Моето тяло
е сбор
от несъвършенства
представете си око
което би пожелало да гледа
без участието на мозъка
или крак
който ще поиска да крачи
без нервен импулс
дори ръката
нищо не представлява
отделена от целостта
тревожи ме
тази взаимна зависимост
какво ще стане
когато окото или ухото
откаже да се подчинява
и се обяви в опозиция
дали моята деспотична натура
ще овладее положението
или ще се присъедини
към метежа?

* * *
Нашето зрение не е съвършено.
Винаги виждаме пред, обаче никога зад.
Дори обръщането на 180o не променя нещата.
Дори гледането нагоре не гарантира
че сме на подходящата точка.
Само затварянето на очите
осигурява
пълнота на зрението.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА МИНАЛОТО

За да видя по-ясно
миналото
аз затварям очите си
но реалността
не се признава за победена
преминава във настъпление
и взривява главата ми
тогава
запушвам ушите си
с двойни тампони памук
установява се тишина
тъмнина неподвижност
неспокойната мисъл
блуждае
на мозъка в коридорите
и отчаяно шепне:
“а ако твоето минало
случайно е било смърт?”
какво е тогава животът?
викам аз
но не чувам
даже собствения си глас

ВЪПРОСИ

Въпроси
навсякъде въпроси
кратки обширни безкрайни
за близкото и далечното
за всичко
и нищо
но ако някой
отговори на тези въпроси
нима животът
би имал някакъв смисъл
тогава?

НЕ БЪДИ СИГУРЕН

Не бъди сигурен
че си наистина този
който си във действителност
възможно е това да е само един
от хиляди
варианти
внушавайки си
че си Наполеон
не бъди сигурен
че Наполеон
е бил сигурен в себе си
документът за самоличност
нищо не говори
за твоите мисли и чувства
документа можеш да го загубиш
можеш да го смениш
като носната кърпа
нито викът нито шепотът
нито гримасите от уплаха
нито затворените врати и прозорци
ти гарантират
сигурност
дори ако си
от живота изпадал
и си се озовал
в началната точка
то и тогава не би могъл
да кажеш със сигурност
какво е това -
край
или начало

В СЪРЦЕТО МИ

Неясно чувство
живее
в сърцето ми
сякаш всичко
не е
както го пиша
а е само тиктакане
на повреден часовник
скриптеж
на сухи секунди
в зъбчатка
на стената
във стаята ми
виси огледало
в което виждам
чужди черти
на лицето си

ДВА ПРОЗОРЕЦА

В моята стая
два прозореца има
голям
през който се вижда
близкия свят
и малък
през който виждам
далечния свят

ВЪПРОС И ОТГОВОР

Търсех отговор
на въпрос
когато го намерих -
отговорът
беше станал вече въпрос

АКО ИМАШ КАКВО ДА КАЖЕШ

Ако имаш какво да кажеш
затвори си устата -
и сигурно
ще те чуят

ТАМ КЪДЕТО ИМА ТЪЛПА

Там където има тълпа
там няма никого
в тълпата
гласът на човека
умира
мъдростта губи смисъл
стоицизмът
нищо не струва
тълпите са кротки
като стадо овце
можеш да ги опитомяваш
а също и да ги водиш
но нека не провокирам
че може да се задавя
със собствената си кръв

В ТЪЛПАТА

Когато си в тълпата
помни
тълпата има свой
независим живот
свои закони които ги няма
в нито един кодекс
тълпата диша
тълпата мисли
тълпата чувства
не се опитвай да видиш
кой и накъде води тълпата
това може
скъпо да ти излезе

ИЗСЕЧЕН ОТ ГРАНИТ

Изсякоха го
от най-твърд гранит
за да издържа
на бури и удари
дълго го дялаха
оформяха
и шлифоваха
за да заприлича съвсем на човек
когато вече по нищо
не се различаваше от останалите
поставиха го
насред тълпата
в смута който настана
дори каменарите
не могат сега да определят
той ли тероризираше хората
или хората -
него

ОТНОСИТЕЛНОСТ

Уговорих си среща
с конкретен човек
на определено място
в един определен час
явих се там на секундата
но мястото на срещата
беше в друго измерение вече
времето - извън реалността
и човекът не беше вече този
с когото се бях уговорил

НЯМА ДА СЕ ВЪРНА

Няма да се върна
на това място никога
гласът ти ще изгори в простора
ще прецъфти магията на ливадата
жеравът ще замлъкне
метличините ще сведат глава пред нощта
няма да се върна
на това място никога
на това място
ще остане от мен
безцветно петно от време
като дупка
в пространството

* * *
Земята
отрудена през деня
се разтваря
във синевата
приспивната песен на славея
затваря под ключ нощта
хората
смалени от разстоянията
се изпаряват от паметта
в очите остава
наниз от впечатления
като негатив
който няма да бъде
никога проявен

НЕГО ВЕЧЕ ГО НЯМАШЕ

Него вече го нямаше
но никой не искаше
да повярва в това
той мълчеше
но чакаха
думите му
той не мислеше
но живееха
с мислите му
него вече го нямаше
но вярваха
че ще се върне
какво ли можеха да правят
без него?

МРАК

Заповядаха ми да стана
аз станах
заповядаха ми да седна
аз седнах
заповядаха ми да легна
аз легнах
разглеждаха ме със скенер
на дълго и на широко
цял и на части
насън и наяве
на дневна светлина
и на тъмно
разложиха тялото ми
на съставните елементи
подложиха ги на анализ
но това което те търсеха
го нямаше в мен
а в същото време
над главите им
настойчиво
и неуловимо
се сгъстяваше мрак

ОСТАВАМ

Не зная
къде е моето място
но няма да се махна оттук
не ме убеждавайте
не ме заплашвайте
не ми обещавайте нищо
отвъд планини и гори
аз оставам
сред изсечената гора
ще стърча като пън на дърво
пуснало корени
дълбоко в земята

ПАМЕТ

Кога беше това
преди трийсет години
преди петдесет
или не е било въобще
дървета
зелена трева
и нито следа от огнище
имало ли го е това
имаше къщичка
пейка
а до обора
крава и куче
гълъб който известяваше утрото
първите опити там
за покоряване на пространството
първото сбиване
първото падане
въпроси без отговор
птици без гнезда
вик без ехо
имало ли го е това
човекът
като плашило за птици
като драскотина в пейзажа
пита вятъра
пита тревата
пита земята
кога е било това
и дали е било
паметта подвежда
паметта убива

НАДПРЕВАРИ

Подлудиха ни
тези трескави надпревари
по пистите на планетата
е многолюдно и шумно
използваме всички възможности -
от мускулите
до кибернетичните изчисления
на полета на мисълта
на мястото на уморените лидери
идват други
четири милиарда
заслепени
се придвижват напред
но само последният
вкаменен от умора
вижда
за къде бързат всички