Здравко Кисьов

СЪН

Присъни ми се сън,
че и аз като Петър, Апостола,
казах на просяка-инвалид:
“В името на Иисуса Христа,
стани и ходи!”
Просякът наистина се изправи,
но вместо да се зарадва,
се нахвърли върху ми:
Човече – викна ми той –
защо ме обричаш на глад,
кой сега ще ми даде милостиня?
Нещастнико – отвърнах му смаян –
не в нозете сакат си бил ти,
а в сърцето,
щом заради жълти стотинки
си готов да отхвърлиш
най-великата Милост!
Ах, добре че това беше само
един нелеп сън!

ИЗКУПЛЕНИЯ

Тази жена,
цялата в черно облечена
като монахиня от манастир,
всеки ден обикаля в града
контейнерите за смет.

Сподиряна винаги от глутница кучета,
страховити и едри,
тя се старае да ги нахрани
с остатъците от хляб,
които изравя за тях от сметта.
А те покорно са вперили в нея очи.

-­ Много те слушат твоите кучета –
подхвърлям й аз.
­- Това не са кучета –
отговаря ми тя. –
Това са вълци, дошли от гората,
за да изкупват сред хората
своите грехове.

ВЪЗРАСТ

Бях на седем години,
когато влязох за пръв път в храм
и заразглеждах иконите
с нескрито вълнение.
­- Бог е много добър
и обича децата –
каза ми баба,
посочвайки образа на Иисус.
А на мене ми се стори, че е строг
и ме гледа съвсем изпитателно.
Едва сега,
когато съм десетина пъти по-стар,
той ми се вижда по-благ,
но изобщо непроменен.
Гледам усмивката му
и ми се струва,
че размърдва неочаквано устните си:
“Така е в Небесното Царство –
там не се остарява.”

ОПОРА

Като лианата, като бръшляна –
държиш ли се за някой стожер здрав,
подобно ствол на бук или на бор,
ти можеш да се добереш високо.
Но не и по-високо от самия стожер,
защото всичко има свой отмерен ръст.
И само ако се опреш на вярата във Бога,
ще можеш да се озовеш в Небесните селения.

РУПОР

Не си предполагал, нали,
че един ден Господ ще те посочи
– тъкмо тебе, новоповярвалият,
да станеш рупор на мъдростта Му.
И макар да си вече с побелели коси,
опитваш се като Иеремия да кажеш:
“Аз не умея, Господи, да говоря,
защото още съм млад…”
“Мъдростта е плод не на възраст,
а на вяра – отвръща ти невидимо Бог. –
Ти си само неин ревностен глашатай.
Ето, влагам моите думи в устата ти!”

ПОТИР

          “Аз съм пътят и истината, и животът”
                                                            Йоан 14:6

Благодаря ти, Господи,
че ми посочи най-после
пътя към Себе Си –
пътя към Истината.
(Сляп ли съм бил,
че досега не го виждах!)
Вървейки по него,
макар че понякога се препъвам,
чувствам как ставам все по-уверен,
благодарение на Твоето Слово.
То е като потир,
пълен догоре с елексир чудодеен.
И колкото и да пия от него,
този потир все е пълен,
не свършва.

В РЪЦЕТЕ НА БОГА

                    “Когато съм немощен,
                    тогава съм силен.”
                               2 Кор. 12:10

Понякога, преди да те благослови
и да ти обещае,
било Земя Обетована, било нещо друго,
Бог може да поиска от тебе най-свидното,
както поиска от Авраам
да пожертва сина си.
Но ти не бързай да се бунтуваш
против волята Негова –
Той няма никога да те уязви,
ако му се доверяваш напълно.
Той иска да види не твоята сила,
а твоята слабост, беззащитност, доверие,
за да може наистина да направлява живота ти.
Затова направи каквото иска от теб
и се остави напълно в ръцете Му!