Марис Чаклайс

превод: Здравко Кисьов

***
Днес сутринта заваля в Рига сняг.
Някой тръскаше от небето,
като от шмиргел, бенгалски искри.
И моят син каза:
„Снегът ми влиза в очите.”
Да го уча ли, че трябва глава да сведе?
Да го сгъва на три и да стиска зъби? -
То се научава от себе си.
Затова здраво за ръката го хванах,
той също стисна още по-здраво дланта ми.
Вятърът все по-бързо въртеше
белите, остри снежни иглици
и аз отново погледнах надолу:
Изправен, гледайки упорито под вежди,
синът ми вървеше срещу сприята снежна,
изведнъж станал по-друг, по-мъжествен.
Днес сутринта заваля в Рига сняг.