Здравко Кисьов

КАПКА

След дълга, мъчителна работа
един ден астрономът възкликна възбудено,
най-после открил
неизвестната, далечна звезда,
която бе търсил с години.
И изобщо не подозираше,
че дължи това свое откритие
на една капка дъждовна
върху стъклото сферично на телескопа.
Защото тъкмо тя не достигаше
на неговите диоптри.

ПОЛОВИНИ

Тази есен, когато
- отметнал нагоре глава -
гледах как птиците отлитат на юг,
сянката им пропълзя по лицето ми
и го разсече на две.
Така едното ми око
проследи техния полет с копнеж,
а другото ми око оплака
опустелите им гнезда.

Зная,
птиците пак ще се върнат напролет,
но това едва ли ще свърже
разполовената цялост.
Установил съм го неведнъж вече
и по оная прелетна птица -
Любов.

МОЛИВ

Целият ми живот премина,
подобно на молив,
в единоборство с хартията…

В какви ли ръце не бях досега,
какво ли не писаха с мене,
как ли не ме подостряха,
докато от мене остана, уви!,
парченце, малко като куршум.
Колкото да го хванеш с два пръста
и да напишеш най-после…Какво? -
за да оправдае целия ми живот.

Защото на прага на вечния Съд
си мисля не за написаното до днес,
а за онова, което не успях да напиша.

ПОЩЕНСКА КУТИЯ

Не ме наричай поет.-
В това припряно, забързано време
е невъзможно да имаш
изяществото словесно на древните.
Не ме наричай поет.-
Само пощенска кутия съм аз,
в която всеки може да пусне
посланието
на своята болка и радост,
уверен, че то ще бъде препратено
там, където е нужно,
без да е посочен адрес.

РОДОСЛОВИЕ

От дървото пред моя прозорец
падна лист на бюрото ми
до листа, върху който
бях започнал да пиша.
И макар че и двата принадлежаха
към едно и също родословно дърво,
те лежаха сега един до друг равнодушно
- съвсем не врагове, но вече не братя.
И се питах - кой от тези два листа
ще оправдае съдбата на другия?…

ПРОИЗШЕСТВИЕ

Миналата вечер луната
се заплете в клоните на черешата
и не можа да се измъкне оттам.
На другия ден, сутринта,
черешата разцъфтя неочаквано
и във всяко бяло цветче
блестеше къс от луната.

ОТЛИЧИТЕЛНИ БЕЛЕЗИ

И ето че след толкова години
този човек отново се завърна.
Наистина безкрайно променен,
ала веднага го познахме
по белезите
от нашите предишни удари.

ТОЧНО ВРЕМЕ

След всекидневното бързане,
продължило с години ­
живот, разпределен по минути, ­
толкова се бяхме уеднаквили,
сраснали с времето,
че веднъж,
когато часовникът се повреди,
дни наред местихме стрелките му
с пръст
и той продължаваше да показва
съвсем точно време,
като останалите часовници.

ПИСМО

Това беше едно закъсняло,
непотребно вече за мене писмо,
от което лъхаше студ.
Мачках го в ръцете си,
късах го
на все по-дребни и дребни късчета.
После ги хвърлих във въздуха.
Изведнъж заваля сняг
и всяка от снежинките имаше
неправилна,
като хартиените късчета
форма.

ЖАР-ПТИЦА

Цяла нощ в моите сънища
трептя като златно сияние
огнена птица,
Жар-птица,
каквато се среща само във приказките.
“Добре, че поне в сънищата ми идва!” ­
казах си сутринта,
отворил очи в познатата стая.

Но до възглавницата ми грееше
едно огненозлатно перо,
а върху лицето ми пареше
пресен белег ­ резка от крило.

СТРАХ

Това бе нощ ­
изтръгната измежду нощите на ада.
Просторът бе наситен с мирис на магнезий,
камшици от зелени мълнии плющяха
сред стадо облаци. А нито капка дъжд.
И никой не видя как през прозореца отворен
една огромна сянка в стаята се вмъкна
под блясък на светкавица. Там спяха хора.
И никой не видя на следващия ден
­ спокоен, слънчев като всички други ­
как сред дърветата във двора
едно от тях стоеше там без сянка.

ЕПИТАФИЯ

Като в игра невинна, нежно,
тя с длан очите ми закрила,
“Познай коя съм?” ­ ме попита.
Познах я ­ беше Младостта ми.
За втори път това се случи,
но не успях да я позная,
че беше вече Старостта ми,
а аз за млад се мислех още.
Когато трети път постави
ръка пред моя поглед някой,
не ме попита вече нищо.
Разбрах ­ бе свършила играта.

ЦЯЛОСТ

Кой бе откъснал десетина страници
от тази великолепна книга?
Чия безпаметна ръка
се бе намесила така брутално
за втори път в съдбата на героите?…
Напразно се опитвах да възстановя
във своето въображение
откъснатите страници ­
сякаш не книга, а човек
стоеше пред мен осакатен…

Изглежда,
ние като тази книга
не можем никога да бъдем цялостни.
Все нещо липсва в нас,
все нещо е опустошено
от толкова нелепи безразсъдства!…

СПОМЕН

Винаги, когато сядам на масата,
си спомням хлебаря от моето детство -
добрия вълшебник на селото,
който гощаваше често децата
с топли, вкусни гевречета.
Гледайки как старателно сутрин
той подбира дървата за огъня,
навярно всички са смятали,
че в тях е тайната за вкусния хляб.
Но той, усмихвайки се загадъчно,
- на шега ли, на истина ли -
веднъж ни се довери, че внимава
да не би да изгори заедно с другите
и онова скъпоценно дърво, от което
би могло да се направи цигулка.
Така, преди да завършим училище,
научихме от самия хлебар,
че хлябът не бива да отнема това,
от което се нуждае душата.

БЕЗПЛОДИЕ

              “…затова всяко дърво, което не дава
              добър плод, бива отсичано и хвърляно
              в огън.”
                               Св. Евангелие от Матея (3:10)

И ето след години се завръщам
в стария си роден дом
и търся дръвчето,
посадено от баща ми
в деня на мойто раждане.
Търся връстника си…
Посреща ме сегашният стопанин
на дома:
- Дървото ли?
То, сине, избуя високо,
но плодове не раждаше.
Дори и сянката му
нещо бе нездрава…
Отсякохме го -
в такива случаи
секирата е справедлива…
Говори той
и изпитателно ме гледа във очите,
че аз завинаги запомням този поглед.

ИЗПИТАНИЕ

Ако си честен пред себе си,
ти си честен и пред ония, на които приличаш
по дух и по участ… И така идва ден,
в който трябва да се простиш безвъзвратно
със всички илюзии, лъжи и заблуди,
на които си служил. И няма значение
дали ще извикаш, или ще прошепнеш
в очите на хората свойто прозрение.
Иди между тях и не бъди малодушен
от това, че историята се повтаря безкрайно:
Който е стоял с лице към народа,
някой ден го обръщат с лице към стената.

ХАМЛЕТ

Докато ти се колебаеше дали да приемеш
ролята, за която цял живот бе мечтал,
но не се чувстваше още за нея готов ­
друг излезе на сцената. Сега гледаш потресен
това нагло бездарие. И проумяваш, че Хамлет
не е само в едната, нито в другата половина
на въпроса: “Да бъдеш или да не бъдеш?”,
а именно в колебанието, именно в лоста
между тия две блюда на везните…
Но кой от всичките зрители тук
ще узнае, че ти се справи блестящо,
макар не на сцена, с тази роля трагична!…

ПРИЕМСТВЕНОСТ

Вчера бях на върха,
днес отново се спускам надолу…
Да, и аз съм Сизиф. Не мисли,
че нещо се е променило през вековете,
че всичко е приказка, мит…
Само камъкът, дето търкалям,
е станал още по-тежък
от неизтребимата прах и кал
на живота.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Какво е да бъдеш поет? ­
Може би е същото,
като да свириш с премръзнали пръсти
на флейта,
навън на студа, сред виелицата,
без да си сигурен, че някой те слуша.
Но да вярваш дълбоко,
че след твоята песен
пролетта ще настъпи по-скоро.

ЗОВ

Ние, от нулевата група,
на кого ли не раздавахме кръвта си,
докато останахме сами без кръв ­
всеотдайни, бледолики братя…
И си мисля вече, по-улегнал:
ние подарявахме живот,
но спасявахме и подлеците,
мижитурките и фарисеите
със последните си капки кръв.
Как ли, милата, сега се чувства в тях ­
крепостница, пленница, каторжница!…
Днес във всекиго се вглеждам зорко ­
търся свойта разпиляна кръв.
Време е да тръгна по следите й,
па макар и само две-три капки
за стиха последен да сбера.
Хайде, тръгваш ли със мен, приятелю,
нулевата кръв зове за помощ!

ФЛОРА

Тези дървета,
тези вечнозелени дървета,
с какво са заслужили неимоверната чест,
награда или привилегия ­
да бъдат по-пищни от своите събратя?
Когато есента лист по лист разсъблича
целия дървесен народ,
те стоят безразлични,
оперили високомерно зелена снага.
А може би всъщност така са наказани.
Защото има нещо неморално
и грозно в това ­
все едно да се разхождаш с кожух
сред толкова голи!
И все пак, не по тях, не по тях се познава
кога есента е дошла,
кога пролетта се задава.

АЛЯСКА

Не я търси на картата ­
ще я намериш без усилие
и няма по-богат да те направи.
Търси я в себе си!…
Не вярвай, че е студена и неприветлива.
Дори да е така,
все пак това е нейната защита
от случайни пришелци.
Не се стъписвай
пред водопадите на хорската мълва,
пред дивите гори
на клеветата и на злобата,
където опасността ще те преследва
с вълчи дири
и ще очаква твойто отчаяние.
Преодолявай съмненията,
които ще ти подхвърлят нощите,
съпротивлявай се
на разстоянието и умората!…
И неминуемо ще ти открие тя
богатствата си.

Ала тогава
ти предстои борба със блясъка им.

СЪТВОРЕНИЕ

             “…и Дух Божий се носеше
              над водата.”
                                Битие (1:2)

Лек полъх
надипля водната шир -
сякаш че бръчки.

Вятърът
принуждава водата
да мисли.

ЛИЦЕТО НА БОГА

Мине не мине столетие,
за Бога равно на миг,
и Бог раздвижва внезапно
строгото си, вглъбено лице,
като отрони сълза
или се усмихне.

Сълзата му
може да бъде Бетховен,
усмивката ­ Моцарт…

А там,
между усмивката и сълзата,
сме ние, незнайните ­
суровото, безизразно лице
на Бога.

ЕНИГМА

Кой бе онзи човек,
който без палто и без шапка,
без торбичка за хляб,
само с проста тояга
през полето вървеше
в снежни преспи до глезените?

Кой бе онзи човек,
че зад него снегът
мигновено се стапяше
и в ямичките на стъпките му
разцъфтяваше по един минзухар?

Кой бе, кой бе онзи човек?
И кой бе другият,
който вървеше с коса подир първия
и косеше със злост минзухарите,
а те отново след него поникваха?…

ОПИПОМ

И когато веднъж,
уморен и отчаян,
потърсих в мрака край себе си
ръка за опора,
опипом докоснах
валма нежен пух…
По-късно,
когато отново се съвзех
за живота,
разбрах:
било е крилото
на моя ангел-пазител.

БОРБА

              “…защото ти се бори с Бога…”
                                          Битие (32:12)

Всяка нощ
Някой се бори с мен до зори.
Отстрани
би изглеждало дори,
че танцуваме.
Не виждам лицето Му,
не Го питам кой е.
И не аз на Него,
Той на мене говори:
“Няма да те пусна, човече,
докато не Ме припознаеш.”

Все ми се струва,
че съм сънувал това,
но на другия ден
установявам, че куцам.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Когато отправяш молитви към Бога
- каза ми Ангелът -
ти разговаряш с Него.
А когато четеш Писанията,
Бог разговаря с теб.
Ако вършиш само първото
или само второто,
няма да постигнеш единение с Бога
- каза ми Ангелът,
или поне така ми се стори.

ПРИСЪСТВИЕ

              “Броих и стигнах до Едно.”
                                     И. Зиедонис

Толкова много хора
непрекъснато има край мен,
а сякаш се намирам в пустиня.

Господи, ти си само Един,
а никога с Теб
не се чувствам самотен.

ПОТИР

           “Аз съм пътят и истината,
            и животът.”
                     Св. Евангелие от Йоана (14:6)

Благодаря ти, Господи,
че ми посочи най-после
пътя към Себе Си -
пътя към Истината.
(Сляп ли съм бил,
че досега не го виждах!)
Вървейки по него,
макар че понякога се препъвам,
чувствам как ставам все по-уверен,
благодарение на Твоето Слово.
То е като потир,
пълен догоре с елексир чудодеен.
И колкото и да пия от него,
този потир все е пълен,
не свършва.

ДУХОВЕН ДОМ

Матей, Марко, Лука и Йоан…
Защо ли не са три,
или пет,
а именно четири
свидетелствата-евангелия
за Спасителя на света?…
Дали не защото
те са всъщност стените
на духовния дом,
в който ни чака Христос
и който, като всеки друг дом,
от четири стени е възправен.

АПОСТОЛИЧЕСКО

Едва когато се проникнем напълно
от Посланията на Светите Апостоли,
с изненада ще забележим, че в тях
Павел говори най-вече за вярата,
Петър - за надеждата,
Йоан - за любовта.
И само заедно, тримата,
съчетани от Божия промисъл,
ни предават заветната формула,
която крепи и осмисля живота:
“Вяра, Надежда, Любов.”

МЕСИЯ

Във Витлеем,
върху ясла със слама,
току-що роден Младенец
размахва игриво ръчички.
Всички край Него -
овчарите,
влъхвите,
Йосиф,
Мария -
Го гледат със умиление.
Никой още не забелязва
по глезените и дланите Му
малките,
едва видими петънца,
наподобяващи
дупки от гвоздеи.

ПРЕБРОЯВАНЕ В ИУДЕЯ

Четверовластникът Ирод
преброява в земята си
всички поданици на кесаря.
Но колкото и да се старае,
сигурно е, че ще сгреши
за точния брой.
Защото в само един,
току-що роден във Витлеем
Младенец,
е събрано
цялото земно човечество.

ОБИКНОВЕН ХРИСТОС

Извънбрачен отрок в очите на хората,
заченат по съмнителен начин,
роден във обор, при родители
с недотам безукорно родословие,
беден,
шляещ се из страната без работа,
съвсем не красив,
дори малко грозен, според Исайя, пророка,
изобщо неприличащ на цар,
за какъвто се бе обявил…
Въпреки природата си божествена,
Той бе толкова обикновен на вид,
неоткрояващ се сред тълпата,
че за да бъде предаден на враговете Му,
някой от Неговите сподвижници
трябваше да Го посочи с целувка.

БЕЗ ГЛАС НА ПЕТЕЛ

И както беше предречено
от самия Исус,
преди петелът дваж да пропее,
ученикът се отрече трикратно
от своя Учител.

В градовете от камък,
стъкло и бетон
вече няма да чуеш да кукурига петел.
И всеки там се надява,
че без песента на петела
ще си остане тайна
кой кого в душата си е предал,
кой от кого малодушно се е отрекъл.

МИЕНЕ

Ах, какво безконечно,
разточително,
ежедневно проливане на вода -
за да се освежи човек
след сън или работа,
да е чист в очите на другите!…
Но във всички времена
и по всички ширини на света,
истински чист се оказва не онзи,
който като Пилат си мие ръцете,
а този, който като Христос
не се срамува да измие
на по-долни от него
нозете.

СЪНЯТ НА ЙОАН

Като уморено и доверчиво дете
Йоан заспа,
положил главата си
върху рамото на Исус.
Не чуваше какво говори Учителят
на останалите апостоли,
но възприемаше всичко
дори и в съня си
по-ясно от другите.
Защото пулсът на Исусовото сърце
го изпълваше
до последната фибра.

ЦЕЛУВКАТА

Предателството
невинаги е последвано
от идването на стража,
от приковаване
и мъки на кръста.
Предателството може да бъде
незабележимо и тихо,
особено в приятелството
или в любовта.
И е възможно дори
изобщо да не узнаеш
точно в кой момент от живота ти
целувката на човека до теб
е била вече
целувка на Юда.

ПРЪСТ

Този мой пръст,
бръкнал в раната Божия,
той ме издаде,
той ми спечели прозвището
Неверен Тома.
Изглежда, е трябвало
да има и някой,
който да се съмнява
във Възкресението на живота.
Но така всички видяха,
че тъкмо този мой пръст
в същия миг се разлисти
като клонка от лавър,
за да засвидетелства
чрез чудо
за Чудото.