Халина Пошвятовска

превод: Здравко Кисьов

* * *

Вкопчена с нокти в думите,
казвам: Как те обичам,
калино алена
от моята кръв,
пелине блед
от моята болка
и тебе, лес, тъмен лес,
непроходим като смъртта!

* * *

На моя варварски език
цветята се наричат цветя
и за въздуха казвам: въздух.
И когато почуквам с кокалчето на пръста си
по ствола на бука,
чува се: бук, бук, бук.
И „камък” произнасям толкова меко,
като че камъкът е от кадифе.
И лицето си в шията ти искам да гушна
като в козина топла на котка
и на моя варварски език
да кажа: Обичам те.