Здравко Кисьов

Тази моя книга („Небесен глас”) е съставена изцяло от стихотворения с християнска тематика и характер, и заема особено място в творчеството ми от вече двайсетина книги. Тя се зароди като откровение, неочаквано и за самия мен, възпитаван в атеистично време, но преосмислил много неща, стъпил вече на пътя на Вярата и решен да й служи с перото си.

Тъй като активно превеждам чуждестранна поезия, впечатлен съм колко много значими творци - довчерашни атеисти и езотерици - напоследък се обръщат с лице към християнската вяра. Големият полски поет Тадеуш Ружевич например осъзнава, че „Днес, в този момент, животът без вяра вече е присъда”. И че „най-голямото събитие в живота на човека е раждането и смъртта на Бога” - в самите нас, разбира се.

Латвийският поет Имант Зиедонис пък недвусмислено озаглави една от последните си книги „Броих и стигнах до Едно”, в смисъл - до Абсолюта, до Бога. А беларусинът Алес Разанов напомня, че всички сме на еднакво разстояние от Бога, но на различно до Бога. И би следвало да скъсим това разстояние. 

Мисля, че след като нашият народ преживя разочарование от много уж стабилни, а всъщност нетрайни устои, нацията ни би могла да се съвземе и възроди по-бързо само ако се множат християнските добродетели. Та като поет се надявам поезията с такава тематика да спомогне за формирането на повече честност, съпричастие, милосърдие, обич, така необходими ни днес в живота.

Понеже по-голямата част от стихотворенията в книгата написах спонтанно, едно след друго, в сравнително кратък период, а това е все пак материя, която изисква и познание, и вътрешна убеденост, имах чувството, че някой друг ми диктува, че слушам някакъв глас.

Затова не случайно избрах за мото, за епиграф на книгата стиховете на нобеловия лауреат Чеслав Милош: „Аз чувах този глас понякога насън и, странно, аз разбирах постепенно призива, или поканата на свръхестествения му език.” Така се стигна до „Небесен глас”.

Надявам се да личи, че това е една дълбоко преживяна, съкровена и истинна книга. 

Русе, 2002 г.