Визма Белшевица

превод: Здравко Кисьов

***
Аз нося своята любов така,
както детето носи кестеновия лист -
(детето, което едва е проходило.)
Колко сериозно държи листа
ръката протегната, и колко е трудно
да уравновесяваш малките крачки
с огромната есен наоколо!
Капят, капят листата,
нашепвайки златни тайни,
които объркват вървежа.
Но малчуганът не ще се подхлъзне.
Той своя лист носи.
За своя лист се държи.
И тържествено отминава
във виелицата от златни листа.