Имант Зиедонис

превод: Здравко Кисьов

* * *

Не към смъртта ние вървим, не към старостта и смъртта, а отиваме себе си да посрещнем, да се срещнем със себе си, със своето второ аз.
Животът е сякаш двама запътени един към друг души. Старостта ми отива да се срещне с моята младост. Те ще се срещнат някъде в моите зрели години, в зрялата моя възраст, при невидима граница.
Като двойка козлета, които се срещат върху греда над водата - така ще се срещна аз самия със себе си. Ще е весело боцкане! Затова и вървят те едно срещу друго, защото си имат рога и на тази греда над водата им е съдено да се сблъскат.
Така през цялото време към себе си крача. Там, където се срещнат белите ми коси с моето първо младенческо сукане - там точно ще бъде действителното ми, истинско, неподправено аз.
Когато снегът от вековечните върхове се срещне с крокодила от Нил.
Като парламентьори един срещу друг те вървят - Северен полюс и Южен.
При екватора ще се срещна със себе си.
Така се срещам със себе си, както дланите, които ръкопляскат. Аз съм вибрация от нечии ръкопляскащи в пространството длани (може би затова са тържествени ръкоплясканията).
Има един кратък миг, когато в маслобойката сметаната, налята преди (почти вече масло), още не се е смесила с тази, която след това е налята - има такъв миг, когато това не е нито масло, нито сметана, мигът, когато мътеницата започва да се отделя и се образува новото масло.
Ние не се състаряваме, не стареем, а просто се движим към нова сметана. Даже ако си стар като месец стареещ, можеш да се отклониш и да станеш млад месец, само ако знаеш, че ти предстои да се отклониш ведно с младата лунна светлина.
Сълзите са само суроватка, нищо повече.