ПРЕСЕЛВАНЕ

Станислав Мисаковски

превод: Здравко Кисьов

ПРЕСЕЛВАНЕ

Умираш ли?
Не вземай толкова присърце
своята смърт
това е само последното
от многото твои
преселвания

ще престанеш най-после
да се безпокоиш
за свое собствено
кътче


В БОЛНИЦАТА

Моля да ме събудите
още преди разсъмване
когато никой не е уверен
ще настъпи ли ден
ще изгаря ли в треска
ще зове ли за помощ

имам далечно пътуване
не мога да закъснявам

моля да не палите лампите
и да не тревожите болните -
нищо не ми е нужно

тихо ще си отида
дори на другия хълбок
няма да се обърна


КОГАТО УМИРАШЕ

Когато умираше
яви му се
в цялата си красота
светът
       от книгите
       от живота
       от въображението

беше му предложено
да си избере място
където би му се искало
да отиде

тогава се сети
че познава
само мястото
от което би желал да се махне


***

Няма избор. Трябва в тази бездна да вляза.
Не аз нея, тя мене засмуква.
Разраства се, запълва пространството.

И не аз в нея влизам.
Тя мене захлупва
обърната с дъното си нагоре.


НЯМА НИКОГА ДА УМРА

Продължителността на моя живот
е определена на 60 години.
Когато изминаха 59,
остатъка от живота си
започнах да изчислявам във месеци,
а когато свършиха месеците,
преминах в броене на седмиците,
после на дните, на часовете.
Сега отчитам:
останаха ми още 268 секунди.
Наистина, те летят бързо,
но това не ме притеснява -
нали все пак съществуват още
и дроби:
десетни, стотни, хилядни
от секундата.