Хюсеин Мевсим

(Здравко Кисьов на 65 години)

Първото ми по-обстойно запознанство с лириката на Здравко Кисьов стана посредством стихосбирката му „Местожителство”, появила се в началото на 80-те години. Бях приятно впечатлен и провокиран от труднопостижимото съчетание на приземеност и извисеност, крехкост и решителност, което излъчваха строфите му, от способността му и от най-делнично-битовия факт да изведе и оформи дълбоко философско прозрение.

По-нататъшните му изяви в литературната периодика и книгите, сред които с афористично-фрагментарния си „отличителен белег” особено ми импонираше „Показания”, потвърждаваха и доизграждаха физиономията на един творец с прецизен поетически изказ и свежа метафорика. И така в един момент забелязах, че за мен Здравко Кисьов се е превърнал в емблематичен синоним на Русе. Творческото си кредо той дефинира в лаконичното стихотворение „Канон”:

Един бял лист -
като бяло сияние
върху масата в здрача.
Не се докосвай до него,
не го запълвай със думи,
ако не можеш да вложиш във тях
малко повече светлина,
отколкото е светлината
на празния лист!

По време на специализацията си в Полша той става съпричастен на полската душевност и култура, превръщайки се по-късно в един от най-ревностните преводачи от този език. Преводаческите му усилия в тази област - през годините е превел над 1000 стихове от езика на Мицкевич и Прус, Сенкевич и Шимборска - бяха обвенчани с присъждането му на най-престижната награда на полското Министерство на културата и изкуствата.

Роденият в Завет, но израснал и прекарал почти целия си живот в Русе, превръщайки се в един от духовните символи на крайдунавския град поет, биографично и творчески е свързан и с нашия родопски край - през 1957/58-ма той служи около година като граничар на застава „Маказа”, а впоследствие е изтеглен в щаба на отряда в с. Чорбаджийско, където изпълнява длъжността библиотекар на поделението. Помолен да сподели своите спомени и впечатления от нашия регион, в писмото си, любезно адресирано до степна Анкара, той отбелязва следното: „Вместо в общото, вмирисано на партенки спално помещение, нощем си постилах на пода в библиотеката и така повече четях, отколкото спях”.

Именно в този период започват и първите му литературни изяви в хасковския, кърджалийския и момчилградския печат. С вестник „Нов живот” го свързва следният мил спомен: „Когато се уволнявах ми трябваше снимка, която ми направи фотографът на кърджалийския вестник. Тя стои и до днес в уволнителната ми военна книжка, на нея съм цивилен със сакото на главния редактор на „Нов живот”.

По време на нощните дежурства край граничната бразда или пътуванията с кон до заставите в Кирково, Шумнатица, Чакаларово…, Здравко Кисьов много тънко „улавя” Родопите. Трогателно и съпричастно е описанието на планината ни:

„Родопа е мистична планина. Не е така сурова като Рила и Пирин, нито епична и достолепна като Стара планина. Но е сякаш по-дружелюбна, разлята и ласкава. Имаш чувството, че ако запееш, зверовете ще дойдат и ще тръгнат подире ти, сякаш и ти си Орфей. В другите планини гласът ти ще бъде погълнат и отнесен от ветровете. Дори само звъна на чановете да слушаш тук, душата ти се отпуска и обезболява. Особено силно, като жив организъм, съм чувствал Родопа планина нощем, докато съм в наряд - с бълбукането и ромона на някое близко поточе с изгърбен римски мост над него, с равномерния писък на чухалчето и улулицата, с повея на дърветата - един при боровете и съвсем друг при дъбовете и брястовете. Тогава ръчните часовници сред войниците бяха лукс, затова се ориентирахме за времето по звездите, и то безпогрешно. Така преди да заровя глава над книгите в щабната библиотека, се учех от „Книгата на природата”.

„Границата”, „граничното” вдъхновяват поета да напише едноименното стихотворение, включено във втората му книга „Монолози”, чийто финал -

Не пускай котва в мека постеля!
Не вярвай, че съществува в света предел!
Автоматът на Времето най-точно стреля
по неподвижна цел. -

макар да носи белезите на декларативната патетика, присъща за въпросния период, съдържа и една неоспорима житейска максима.

Поетът не е съхранил в архива си черновите варианти на стиховете, написани през тези години и публикувани в местната периодика.

Убеден съм, че претърсването на страниците на „Нов живот” от 1957/58 година и откриването на творбите му, ще ни даде възможност да възкресим тъй важния за всяко творчество етап на „първите стъпки” в поетическото развитие на един от най-самобитните представители на съвременната ни лирика, превърнал, според наблюденията на литературния критик Светлозар Игов, „поетическото познание в самопознание”.

2002 г.