Здравко Кисьов

ЗНАМЕНИЕ

Цял ден
трионите на дървосекачите виеха
и поваляха дърво след дърво.
Вечерта,
когато палачите си отидоха,
прокудените от врявата птици се върнаха.
И дърво по дърво
издигнали с ноктите си,
цялата гора отново изправиха
и я държаха така,
като страшно знамение.
Сякаш Бърнамският лес на възмездието
наистина съществува.

САМОЗАЩИТА

Излизането ми от гората
бе по-мъчително,
отколкото влизането ми в нея:
всеки храст край пътеката,
всяка трънка бодлива
протягаше вейки към мен,
дърпаше ме, закачаше дрехите ми,
сякаш искаше да ме спре.
А в действителност
май само искаше да оставя това,
което смятах да отнеса,
което бях заграбил от нея:
букетче цветя,
шепа глог
и тояжка за опора по пътя!

УРОК

Днес, деца, ще обсъдим следната приказка:
“Дървото даде най-хубавия си клон
за дръжка на брадвата,
която стоеше в килера безпомощно.
И вярна на своя характер,
брадвата скоро се върна повторно,
за да отсече самото дърво.”
Това е приказката, деца.
А сега да направим следния опит:
Който иска да бъде брадва ­
да излезе две крачки напред!…
Как, никой ли не иска да бъде дърво ­
откъде тогава ще вземем дръжки за брадвите?

ДИЛЕМА

Диспутът не се състоя.
Доскорошният поклонник на метафизиката
бе сега против нея.
Не ни е сега до изкуство -
заключава дълбокомислено той. -
Борбата сега е за хляба,
за оцеляване в пожара на времето.
Котката или Рембранд -
кое ще спасиш, когато къщата около тебе гори?
Живота, макар и нищожен,
или мъртвото, макар и велико платно?…

Не мога, човече, отговор да ти дам.
Оставям този избор на съвестта ти
и на твоята воля свободна.
Но каквото и да оставиш в пламъците,
все ще е престъпление.
Освен
ако ти самият не скочиш в тях.

РАБОТЕН ДУХ

Книгите със поезия -
самотно и гордо възправени
по стелажите на книжарниците -
приличат на безработни,
които винаги търсят работа.
Готови са всичко да вършат:
да имитират ритъма на машините,
да възпитават и обвиняват,
да лекуват самотните,
да вдъхват надежда,
да събуждат мечта,
даже армии да предвождат…
Макар че са чувствителни и изящни,
те са готови да чистят дори
авгиевите обори на нашето време.
Дайте на книгите с поезия работа -
те не искат нищо в замяна,
те са най-евтината работна ръка.
Или по-точно - работен дух!

СЪН

Точно в този момент,
когато сградите се разтърсиха
от подземния тласък,
човекът сънуваше също
земетресение.
Сънят беше толкова автентичен
и толкова дълъг,
че човекът и досега го сънува.

ОТЧУЖДЕНИЕ

В дългите зимни вечери,
когато електрическият ток спираше,
понеже в сумрака не можехме да четем,
а и не разговаряхме помежду си,
от стопения восък на свещите
моделирахме фигурки ­
многолики образи на нашата самота,
които се стапяха повторно в ръцете ни
от несподелената топлина.

СЛЕДИ

Ето,
с тия нерешителни, слаби ръце
умъртвих толкова много мечти,
толкова много обич.
Сега
от пръстите ми се стичат стихове,
като кръв,
която не мога да скрия.

ПЛАЩEНИЦА

Всеки лист,
всеки лист в тази книга
е просмукал кръвта ми,
всеки лист е една плащаница.
Както белият плат,
метнат върху ранения,
показва местата на раните му.
Стига да умееш да гледаш.

ОТКАЗ

Някой ден ще изчезна,
ще рухна съвсем неочаквано,
ще отида на дъното
като кораб с претоварени трюмове ­
препълнен от спомени,
болки и радости ­
само защото не съм в състояние
да изхвърля нищо от тях
като излишен баласт за сърцето.

БЯГСТВО

Ще избягам от този безумен свят.
Ще си нарисувам на картата остров
и ще живея на него.
Това ще бъде един съвсем малък остров ­
колкото да легна по гръб
и с очи към небето да си припомням
всичко прочетено, видяно и преживяно.
Само да не забравя да изгоря тази карта,
за да не могат да ме намерят и там.

ПОЕТ

Между море и планина,
между стихия и стихия,
стоя - подобно център на везна.
И непрекъснато превеждам на морето
това, което планината ми говори
с гласа зелен на своите гори.
А след това - на планината
превеждам туй, което ми шепти морето.
Така огромни, страшни, величави,
ала не могат да се разберат взаимно!
Затуй сега със мисията на посредник
стоя - подобно център на везна -
между море и планина,
между стихия и стихия.

ДОБРОТА

Добрият човек
не е самотен никога.
Дори когато няма други хора край него,
той разговаря с облака,
разговаря с пръстта,
с дървото, с тревата и с камъка.
Със самотата си разговаря
и тя престава да е повече самота.

СПАСЕНИЕ

И досега не мога да проумея
какво се случи тогава,
когато близката река придойде
с буйни, мътни талази,
и от петнадесет давещи се
спасихме шестнадесет.
Дали така, спасявайки другите,
не прибавях и себе си между тях!…

СТАРИЯТ ПОЕТ

Когато животът се преполови безутешно,
прозренията се сипят едно подир друго.
Но старият поет вече няма търпение
да ги моделира във стихове…
Седи мълчалив и самотен,
досущ като скулптор,
който се задоволява само да вижда
възможните статуи в камъка,
а се отказва да ги изсече,
за да не ги умъртви, дарявайки им
една-единствена форма.

ВДЪХНОВЕНИЕТО

Понякога, когато сам не очаквам,
надвесен над белия лист ­
навестява ме и мен вдъхновението.
То е като струя, като полъх могъщ
от крилете на ангел невидим,
който издухва от листа пред мен
всички леки и кухи, безсмислени думи,
докато останат само най-тежките,
най-здрави, най-пълни и годни
като семената за посев слова.

ТВОРЧЕСТВО

Търпеливо, с години
подбираш самораслите думи,
придаваш им смисъл,
подреждаш ги ­ стих подир стих ­
в стройни, прави редици.
Сякаш през отворите на буквите
си нанизал връвчица
и сам не знаеш в какво
се е превърнал всеки стих вече:
в огърлица,
в амулет ­ да те пази,
или във верига.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Ден подир ден,
преминали в труд над хартията -
и ето че писалката се превърна
в продължение на ръката ми.
Затова посочвам нещата край мен
вече не с пръст, а с писец.

ЗАСЛЕПЕНИЕ

Непрестанно се трудя,
за да оставя с перото си знак
за поле, за небе и за птици.
И не виждам в този мой унес,
че край мене действително има
птици, небе и поле.

УСЛОВИЕ

От сутрин до вечер
заровен сред книгите,
като пчелата събираш нектар,
от буква на буква прелитайки
с поглед.
Тези знания ще ти стигнат
за пет-шест живота,
но за съжаление, имаш само един,
при условие че можеш и него
- така, заровен сред книгите -
за живот да го сметнеш все пак.

ЖАЖДА

Да четеш, да четеш, да четеш,
докато ослепееш напълно над книгите,
но сам да не знаеш какво се е случило
и да продължиш все така да четеш,
като възприемаш написаното
вече не с очи, а с душата си,
като суха земя, зажадняла за дъжд.

СТРОГОСТ

От трийсет години
непрекъснато пиша
онова единствено стихотворение,
което трябва да изразява напълно
живота, усилията, мечтите ми.
Но винаги се оказва,
че прекалено много са думите в него,
за да отговаря на истината.
И аз ги отхвърлям една по една.
Все някой ден, вярвам, ще го завърша.
Ще бъде прекалено изящно и строго ­
без ни една дума, без ни един звук.
Затова помислете,
когато ви попадне случайно
някой празен, чист лист хартия ­
дали той не е всъщност моето
вече завършено стихотворение!

ИСТИНА

Казах цялата истина.
Отворих очи
и казах цялата истина,
но гласът ми отекна
сред гробовно мълчание.
Казах цялата истина. ­
Сякаш се самозапалих
пред очите на всички,
но никой не притича да ме гаси.

САМОЛИЧНОСТ

Аз съм безумецът,
който цял живот събира възглавници
и се мъчи техния пух
да превърне отново във птици.

ПРЕДСКАЗАНИЕ

Цял живот,
без почивка,
като каторжник,
прикован към галера,
ще се потиш над веслата,
за да не те изхвърлят зад борда.

И само веднъж
друг вместо теб ще гребе,
но това ще бъде лодкарят Харон,
когато те отвежда по Стикс
към отвъдния свят.

УБЕЖИЩЕ

Словото беше
последното ми убежище,
но и там ме откриха.

ДУМИ

Думи, едни само думи в живота ми,
но не аз тези думи изрекох -
те мене всъщност изрекоха.

ЕПИТАФИЯ

Аз цял живот горях,
но никога не обвиних искрата
и не повиках водата на помощ.

ЕПИЛОГ

Идвах към себе си
отдалеко.
Когато пристигнах,
бе дошло вече време
за връщане.