Здравко Кисьов

***
Чия ли сълза е била тази солена снежинка на устните ми?

***
Виж, там където моят поглед и твоят се кръстосат в небето, неочаквано пламва звезда.

***
Кое ли плашило в полето чака вече нетърпеливо за дрехите ми?!

***
За заличаването на грешките гумата заплаща с живота си.

***
Непоносим, отвратителен ден, но знам, че след време ще ми се струва прекрасен.

***
Сам, на голяма маса седнал, и самотата ти, човече, изглежда по-голяма.

***
Когато заставам пред белия лист, все едно, че заставам с лице към стена – за разстрел.

***
Поетът е такава камбана, че звъни и тогава, когато я докосне пух от птица.

***
Светът все тъй е поделен на две: едни представят маската си за лице, а други – своето лице за маска.

***
Всяка сутрин заставам пред огледалото и въпреки това то не иска да ме запомни.

***
Тъй устремно живея, че ако извикам, било то от възторг или от болка, ще изпреваря своя собствен вик.

***
И записаното под светлината на клечка кибрит може да свети понякога по-дълго от нея.

***
Вещите отнемат топлината ми. И в претъпкания с вещи дом все по-осезателно изстивам.

***
Толкова дълго гледах небето, че накрая от взиране очите ми станаха сини.

***
Аз цял живот горях, но никога не обвиних искрата и не повиках водата на помощ.

***
От клонче на върба направих свирка, но винаги когато я надувах, все песен за река излизаше от нея.

***
Този бял кичур в косата ми, мамо, е моят доживотен траур за теб.

***
Лежа по гръб в зелената трева и по звездите, сякаш букви, сричам загадъчната книга на света.

***
Щом се надвесих над извора, тутакси, жаден, се дръпнах – да не би да изпия лицето си.

***
Като с тояжка на слепец, с писалката си аз опипвам своя път в живота.

***
Цяла нощ слушам как капчукът под стряхата неумолимо отмерва часовете последни на зимата.

***
Минал пръв по току-що навалелия сняг, сякаш стъпвах по облаците, от които се е изсипал!

***
За да измия душата си от всичката кал на света, достатъчна ми е и капка роса.

***
Ти като пясъка си: стисна длан – той между пръстите ми бяга, разтворя шепа – задържи се.

***
Когато те няма, аз съм като слънчев часовник, безсилен да покаже какъвто и да е час.

***
Толкова малко и леко перо, а го мъкна в живота си с такова усилие!

***
Зърната в чувалите тръпнат: кои от тях ще бъдат смлени и изядени, кои – оставени за посев!…

***
Моливе мой, ледоразбивач на листа пред мен, ще заплатиш с живота си за тази победа!

***
Когато с брадва във ръка навлизам в горската дъбрава, дърветата ми правят път.

***
Светулка гоних край морето, докато най-подир разбрах, че всъщност е било маякът.

***
Така различни, как се съчетават: снегът по нея тутакси се стапя, дъждът по него се превръща в сняг!

***
Навсякъде, където през живота си влизах, или прагът бе прекалено висок, или таванът бе нисък.

***
Не минавай през тази горичка, за да не смутиш кукувицата, която отброява годините ми!

***
Вчера рекичката беше пресъхнала, днеска рибите със сълзите си я напълниха отново догоре.

***
Изгоря като кибритена клечка, но доказа, че мракът, макар и за миг, е раним.

***
Думи, само думи в живота ми, но всъщност не аз тях, те мене изрекоха.

***
Замазваме раните на дърветата с цимент, за да подпираме после с тях пропукани циментови стълбища.

***
Кой ли крачи пред мен и мести километричните камъни на живота ми, за да си мисля, че краят е още далеч!…

***
Казармата ме направи недоверчив и към пролетта, след като виждах в нея танкове, прикрити със зеленина.

***
След тази опустошителна обич не ме търсете още при мъртвите, но и при живите не ме търсете!

***
Пиша, защото не познавам читателя си.

***
Словото беше последното ми убежище, но и там ме откриха.

***
Безсмислено е да задаваш въпроси, ако не си готов същевременно и сам да си отговаряш.

***
Най-после и аз осъзнах: И на стихове може, като на карти, човек да проиграе живота си.

***
Тази звезда ли, падайки от небето, извика в нощта?…

***
За тия, които от глад са умирали млади – трябва и заради тях да живееш, а не и заради тях да ядеш.

***
Той никога не събува обувките си, даже на плажа, за да не видят другите копитата му на фавън.

***
Само Човекът може да бъде по-голям от човека.

***
Където виждаш някой съвременен Салиери, около него непременно трябва да има и Моцарт.

***
С една надежда в този свят живея: от мрака идвам, в мрака ще се върна, но тук да бъда само светлина.

***
Нощем градът е като пукнат съд, от който са изтекли всички звуци, докато денят го напълни отново.

***
Отсякоха едно дърво, а сянката му още, виж, стои в градината сиротно.

***
Свечерява, но от този човек става още по-тъмно наоколо.

***
Онова, което понякога устните са безсилни да изрекат, го казват очите със своите букви солени.

***
От книжното хвърчило на мойте детски дни само конецът е още в ръката ми.

***
Можеш ли сега така, по дима на комина да познаеш какви дървета си изгорил във огнището?

***
Не можеш, разбрах, да се извисиш, ако не се задълбочиш.

***
Снегът – не е ли той шифровано, тайно послание, което небето изпраща на притаилата дъх земя!

***
“Посместете се, и ние искаме да живеем!” – казват току-що родените думи на стълпотворението от думи в света.

***
Моливът ми, смалявайки се от работа, постепенно умира, но не превива гръбнак.

***
Под часовника върху китката на ръката ми – светла ивица. Би могло да се каже за нея: белег от време!

***
Издигнахме помежду си стена. И тя започна по-нататък сама, като дърво, да расте.

***
Казах на простака: Ела да ми превеждаш в разговора ми с простаците.

***
Макар че с течение на времето знамето избеляваше, червената му част продължаваше да кърви.

***
Всичко, което е повод за разговор, е същевременно и основание за мълчание.

***
Какво мъчение! – помисли си рибата. – Целия си живот да прекараш в реката и да не можеш да размениш две думи с нея!

***
С всеки новонаписан ред умирам по малко, но не го ли напиша, все едно не живея.

***
Трябваше да минат години, докато се науча да забравям.

***
Толкова дълго мълчахме, че когато се наложи да заговорим, с ужас открихме – загубили сме вече гласа си.

***
Колкото по-късно се състои, толкова по-страшен ще бъде Страшният съд.

***
Тези и двамата са слепи. Но единият е ослепял от светлина, а другият – от мрак.

***
Разговорът му със Смъртта преминал на четири очи, затова никой не узнал какво са си казали.

***
Ако си от смелчаците, нощем, в тишината на градското гробище можеш да чуеш как под земята тиктакат часовниците на новопогребаните.

***
Точка, точка, тире, точка… – тайнствен разговор между двама с премигване на клепачите им по азбуката на Морз.

***
Само в Дунава потопих днес тялото си, а сякаш се изкъпах във всички реки на Европа!

***
Най-после успехът почука и на неговата врата, но той вече нямаше сили да му отвори.

***
Навлизах все по-дълбоко в гъсталака на думите, докато изведнъж осъзнах, че вече няма да мога да се измъкна оттам.

***
Мечтата на кибритената клечка: да е мааалко по-дълга.

***
Изключения от правилото? – Птица, която има страх от височина и охлюв-клаустрофоб.

***
Няма да се дам жив на смъртта!

***
Поетът смяташе, че като напише “Цветя на доброто”, ще надмине славата на Бодлер.

***
Пепелта си спомня по-често за Феникса, отколкото той за нея.

***
Закрих лицето си с шепи, за да не видят другите, за да не разберат, че само аз съм без маска.

***
Един човешки живот никога не е достатъчен, но два са много. Затова, за да бъдем по-дейни, ни е даден само един.

***
Орфей свиреше вдъхновено с цафарата си, макар че след него вървяха само стада от горски животни.

***
Когато свалиха превръзката от очите на Темида, оказа се, че вместо очи тя е имала там жълтици.

***
Един градински слънчоглед извръща от слънцето кръглото си лице и проследява минаващата по улицата девойка, докато тя изчезне от полезрението.

***
Той е бил на много места по света, но обичаше да разказва за места, където не е бил.

***
Цял живот ходя със свити юмруци – всичкото ми богатство в тях е събрано.

***
Мъртвите тежат в съзнанието ни повече от теглото си. Най-много тежат децата.

***
Как да обясниш на мушицата-еднодневка какво е това седмица, месец, година!…

***
Похвалите на този човек имат силата на отрова. Всеки похвален от него, умира, но не съзнава това.

***
Щастливи, защото не знаят колко са нещастни!

***
Очаквам вече да видя и паметници на животни, загинали за нашето съществувание.

***
Някои хора са нужни на света само живи, други – само мъртви.

***
Всички думи, които през живота си този човек изговори, умряха заедно с него.

***
Разпознавам себеподобните си по раните им.

***
- Какъв искаш да станеш, като пораснеш голям?
- Малък! – отговаря детето след четвърт век колебание.

***
Сега възприемаш почти като мисия желанието да дадеш на небето звезда, след като си видял толкова много да падат!

***
От сътворението си още, с клоните на дърветата, устремени към небето, природата се моли за нас.

***
Актьорът толкова убедително умираше на сцената, че постигна в тази роля безсмъртие.

***
Толкова малък човек, а каква огромна сянка хвърля!

***
Дори неточно да се целят в поета, куршумът винаги ще го намира.

***
С резливата глътка въздух, с милувката на ветреца, с ласката на потока, с целувката на снежинките, даже с дъжда, от който прогизваш до костите, Бог непрекъснато те докосва, а ти все още се питаш, дали съществува.

***
Не падай духом, тяло мое!

***
Истински наши са само дните, през които сме отнели част от мъката в живота, или сме прибавили нещо към радостта му.

***
Говорих на вятъра. До кого ли са стигнали думите ми?

***
При едни поети стиховете изпреварват раните им. При други – раните им изпреварват стиховете. Но и едните, и другите имат една и съща роля в живота.

***
Истински леко ми става на сърцето едва когато след свършена работа почувствам тежестта на ръцете си.

***
Сънувах, че Бог ми се моли: Позволи ми да те спася! “Да, но не беше насън” – чух Някой да казва в ухото ми.

***
Някои хора изпитват повече угризения заради изблиците си на обич, отколкото заради изблиците на омраза.

***
Постоянната усмивка може да се приеме и за гримаса.

***
Смяташе, че като поема непрекъснато нови ангажименти, Смъртта ще го чака да ги изпълни. Но дали пък, ако бездействаше той, тя нямаше да бъде по-милостива?

***
Той не обича никой отделен човек, а човечеството!

***
Как му се иска на хамелеона да може още по-сполучливо да се нагажда – като човека!…

***
От време на време добър и от време на време лош, но все – не навреме.

***
Сравнявам хода на живота си ту спрямо мълнията, ту спрямо костенурката. И ту избързвам, ту изоставам.

***
Захласнат по красотата на Златната рибка, забравих да й кажа какви желания имам.

***
Живот, съставен от тайни, една от друга по-големи!

***
Където и да отида, в ушите ми непрекъснато тътне прибой и ако пророня сълза – все е солена. Може би защото в своята генеалогия всички ние идваме от морето.