Витаутас Каралюс

превод от литовски: Здравко Кисьов

КАК ВЪЗНИКВАТ СТИХОВЕТЕ

Затварям се в клетка.
Проверявам спокойно
всеки неин прът -
от метал ли са всичките.
Тогава затварям очи,
съсредоточавам се -
и започвам атаката.
Понякога се измъквам
от клетката,
понякога оставам
до следващото стихотворение.

***

Не говори на слепите
за фара.
Не казвай нито дума!
Не им говори за звездите, все едно, че ги няма
и няма никога да ги има.

Мълчи за това.
Не уголемявай тяхната нощ.

И не ги води към огньове.
Колкото по-близо са до огъня те,
толкова по-непоносима
ще е тяхната болка.

Мълчи за светлината -
думите ще са рани за тъмнината.

Не говори за тези неща.
Не усилвай болката на нощта.

***

Най-трудно се разбира това,
което е обикновено и просто,
например тревата, по която вървиш.
Трудно, защото
ти жадуваш за нещо необичайно.
Това, което е обикновено -
дънер: знак,
че е имало там дърво,
че пак ще има гора.
Гледаш към просеката,
към хоризонта,
а седиш върху съдба -
върху дънер обикновен,
търсейки
необикновеното.

БОРОВЕ И КЪЛВАЧИ

Харесват ми недипломатическите отношения
между боровете и кълвачите.
Харесва ми, че боровете
не се кланят благодарно за направената услуга.
Харесва ми, че кълвачите
не се чувстват задължени пред самата гора.
Не би им стигнало времето
да изслушват всеки бор поотделно,
не би им стигнало времето
да разпитват всеки нов бор,
а боровете не биха били
толкова величествени и стройни,
ако се озъртаха непрекъснато
да търсят кълвачи край себе си.

***

Едната ръка мие другата,
докато станат мръсни
и двете.
Тогава само с брадва
можеш да ги измиеш.

***

И в пламъка на клечка кибрит
е скрита поема.
Клечката гори бързо,
поетът се бави.

Но мракът успява
да погълне и двамата.

***

Всичко ще напише върху лицето ти
една тайна ръка.

По-често прокарвай длан по лицето си.

Може би ще успееш да уловиш
тази тайна ръка.

Не я пускай!

Тя ще напише
една-единствена дума,
всички твои думи изтрила.

Тъй дълго ти ще четеш тази дума,
че ще успееш само да кажеш;
Да!

***

Най-болното място на тази планета
е там, където лъчите
се борят със мрака.
Като вечен белег върху лице
е границата между светлината и мрака,
но Земята, нали е жена, съумява
да скрие недъга и болката
Затова не съм видял този белег, но зная:
той съществува!

ГЛАСЪТ НА ПТИЦАТА

Цялото небе се обърна,
за да може чрез твоето гърло
пролетта да извика
от черните клонки.

Колко си весела, птицо,
сякаш със слънце си хранена.

Като те слушам.
аз самият дори
хвърлям върху снега
по-светла сянка.

***

Бих искал
в зелената корона на дървото
да шумят тихо
и няколко жълти листа.

Бих искал
в жълтия върхар на дървото
и през есента да блестят
няколко зелени листа.

ПРОБЛЕМ

Върху бича кожа
да напишеш
цялата истина.
Но порасна ли
твоят бик?
Отгледа ли
своята истина?

Докато отглеждаш бика,
не расте истината,
а когато е пораснала истината,
бикът се изплъзва.

***

Поетът е разрастващо се огледало.
Не го поставяйте в рамка,
ако не искате да се пръсне,
ако не искате
хората да събират и отнасят парчетата,
за да си има всеки по едно огледало.