Яан Каплински
Никой естонски поет досега не е печелил извън родината си такова световно признание, както поетът Яан Каплински. Впечатляващо е вниманието, което отделят на поезията му такива англоезични издания като: “Уилоу Спрингз”, “Ню Дирекшънз Анюъл”, “Чаритън Ривю”, “Алкатраз”, “Нордуест Ривю”, “Призм”, “Анадър Чикаго Мегазийн”, “Краб Крийк Ривю”, “Поунтри Нау”, “Парис Ривю” и др. А лондонското издателство “Колинз Харвил”, което разпространява книгите си във Великобритания, Австралия, ЮАР и Канада, и американските издателства “Брийтенбуш Бук” и “Копър Каньон Прес” издадоха неколкократно книги на поета, посрещнати повече от възторжено.
“Каплински е един от водещите източноевропейски поети” – категоричен е “Ню Йорк Таймс”. “Той е нова светлина в европейската галактика” – допълва Питър Леви в “Индипендънт”. “Той е рядко срещаща се смесица от интелект и истинска простота. Неговите стихотворения създават около себе си пространство, което е извънредно приятно да обитаваш.” – пише Филип Грос в “Поунтри Ривю”. А Адам Торп в “Обзървър” намира, че: “Стихотворенията му се разгръщат и извисяват, вариращи от редове с по една дума до всеобхватни блестящо изразени размисли, и постигат голяма красота.” Към тези квалификации се присъединява и американският поет Гери Снайдър: “Изящни, съзерцателни, безпощадни, обърнати навътре, свежи. Стихотворения на нежна политика и любов, които понякога те плашат.” Освен на английски, негови книги са излизали на китайски, френски, руски, шведски, норвежки, финландски, унгарски, литовски, латвийски, словенски… Много преди това международно признание, Каплински се радваше на признание и в родината си. Удостоен е с националните литературни награди на името на Юхан Смуул, Юхан Лийв и др., а естонската литературна критика определя книгите му като едни от най-своеобразните в естонската поезия, цялостно издържани по стил, лирични и в същото време философски, делнично конкретни, книги, които обогатяват естонската асоциативна поезия. Негова книга, озаглавена „Между сън и пробуждане” излезе и на български през 2006 г. в превод на Здравко Кисьов. А миналото лято (2008), съобразно един европейски културен проект, наречен „Поезия на стена”, стихотворение от Каплински на три езика бе „апликирано” върху няколко етажна сграда в София на ул. „Сердика” 5. Проявата бе съчетана с гостуване на автора и представяне на книгата му.
Каплински, Яан Йежи-Бонифаци Едвардович, както е пълното му име, е роден през 1941 г. в Тарту от майка естонка и баща поляк, загинал в сталински репресивен лагер. Далечен родственик е на известните полски писатели Кажимеж Пшерва-Тетмайер и Тадеуш Бой-Желенски. Освен бащата, който е преподавал полски език и литература в Тартуския университет, от рода Каплински са известни и други интелектуалци: прадядото Едвард е бил архитект, Леон Каплински – художник, Зофия Каплинска – писателка, а един от предците – Товье Коен е бил равин в българския град Никопол около 1750 г.
Самият Яан е завършил романска филология в Тартуския университет, получавайки специална подготовка по структурна и приложна лингвистика, след което следва антропология. По-късно завежда кабинет по художествен превод в същия университет. Превежда от испански, френски, английски, полски и китайски. Интересува се от келтската и североамериканската индианска култура, както и от философията на Индия, Китай, Япония и Корея, което е намерило отражение и в стиховете му. Автор е на над 800 стихотворения, събрани в дузина книги на естонски, сред които: “Следи в ручея”, “От прах и багри”, “Бяла черта над Вирумаа”, “Видях в прозореца слънцето”, “Растежът на новите камъни”, “Лекотата трудно се постига”, “Янтарният бор се завръща”, “Вечерта връща всичко” и др.
Външно погледнати, стиховете на Каплински, повечето без заглавия, представляват сякаш страници от дневник, обособени една от друга картини на мигове, отделни мисли, и само вкупом взети, те красноречиво очертават едно определено възприятие. Поезията му е изключително образна, медитативна, наситена с багри, звуци и тишина, с мисли, които въвличат читателя в тяхното досътворяване по пътя на асоциациите. Образите са насочени не към това да впечатлят, а към простотата и очевидността. На несъвършенството на човека е противопоставено вътрешното единство между природата и хората, цялостността на света. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че в стиховете на Каплински се долавя гласът на самия живот – естествен и силен.
Остава да добавим, че в българския им превод, както в оригинала и в по-голямата част от съвременната европейска поезия, е запазен графичният модел на стиха. Тоест, отказ от пунктуация в някои от стиховете, с оглед по-голяма асоциативност и многовариантност на образите.
Биографична бележка: Здравко Кисьов
Публикации:
Поезия:
СТИХОТВОРЕНИЯ/ превод: Здравко Кисьов/ брой 11 юли 2009
СТИХОТВОРЕНИЯ - II/ превод: Здравко Кисьов/ брой 21 юни 2010
СТИХОТВОРЕНИЯ - IIІ/ превод: Здравко Кисьов/ брой 34 ноември 2011
СТИХОТВОРЕНИЯ - IV/ превод: Здравко Кисьов/ брой 36 януари 2012
