Познавам цялото поетично творчество на Здравко Кисьов, писал съм за него и смея да твърдя, че то има свое място в съвременната ни поезия. Казвам свое, а не изключително, защото една литература не се гради само от звездни таланти. Можем да отсеем част от това творчество, преминало през различни етапи, но факт е, че този поет се е развивал, без шумната претенциозност на много свои събратя по перо и никога не е бил изтъкван от критиката с неправомерни аванси.

НИКОЛА БОЗДУГАНОВ

Здравко Кисьов се оказа в редиците на онези творци, които – всеки на своето поприще – успешно постигат изявата на нашата култура в универсалния духовен живот на човечеството. В един конкретен план може да се каже, че подобна изява бе свързана най-напред с преодоляването на “провинциализма” като континентално понятие. Здравко Кисьов представлява в момента стабилна културна фигура – малцина очакваха това да стане сред барока и панелите на Русе.

НИКОЛА ИНДЖОВ

Една от Здравковите стихосбирки се нарича “Местожителство”. Става дума за местожителство в живота, за местожителство в изкуството и не на последно място за местожителство в един конкретен град – град, на който Здравко Кисьов е вдъхновен и верен бард. А с талантливото си присъствие в поезията спомогна името на този град да стане забележима точка върху днешната лирическа карта на България.

ИВАН ЦАНЕВ

Вярвам на този поет: вглъбен, неразточителен на думи и жестове. С годините стихотворенията му ставаха все по-аскетични, немногословни и кратки – до тези сгъстени знаци, че “истината е повече в мълчанието, отколкото в думите.”

ЕКАТЕРИНА ЙОСИФОВА

Докато в ранните си книги, според мен, Здравко Кисьов беше поет на предметно-емоционалното пресъздаване на действителността, сега той вече е преминал към една рационализирана, повече мисловна гама на отношение към света. Напускайки съзерцателно-пластическото пресъздаване, създавайки една по-интелектуална по своя дух поезия, в същото време той съумява да превърне всяко стихотворение в единна мисловна и, разбира се, граждански обагрена метафора.

ЯКО МОЛХОВ

За Здравко Кисьов всяко докосване до външния свят е повод за самонаблюдение и самоанализ. Тоест, самооценката, самоориентацията винаги имат един външен тласък. Тъкмо от незначителното, дребното, той изважда и извайва толкова внушителни образи, възвисява ги в символи. “Археология” – ето творбата, която най-приляга за “емблема” на стихосбирката, тъй като Здравко Кисьов прави именно разкопки, повечето от стихотворенията можем да наречем разгадани отломки – отломки от всичко, до което се е докоснал поетическият дух.

КОНСТАНТИН ЕЛЕНКОВ

Поезията на Здравко Кисьов ни вълнува чрез истините, които ни разкрива, а не чрез пряката емоционална “зараза” на своята образна стихия. И нейната ценност е не толкова в отделните лирически прозрения, а в цялостността на лирическото познание, в стремежа към систематизация на душевния опит. Поетическото познание на Здравко Кисьов е самопознание.

СВЕТЛОЗАР ИГОВ

Основният мотив в творчеството на Здравко Кисьов е мотивът за движението, за пътуването, за усетената мобилност на света, за изменчивостта и неспокойствието на човешкия път към истината. Движението, внушава поетът, е противоядие на застоя (мисловен, социален). То е възможност да се взривят “отвътре” закостенелите щампи и форми на човешкото общуване, да се провокира мисълта и фантазията да отлитне далеч от баналното и катадневното. Известно е, че българската поезия актуализира и органично изчувствува този мотив предимно в преломни периоди от националната и социалната история. Лириката на Здравко Кисьов, включвайки един традиционен и вечен мотив в себе си, сама оживява традицията и продължава паметта за нея.

АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ

Най-силното оръжие против настъплението на бездушието и безсърдечието Кисьов вижда в творчеството – разбира се, тълкувано в най-широк смисъл: като любов, полет на човешкия дух към безкрайното, вяра в хармоничното бъдеще на човечеството и т.н. Творческа, съзидателна сила той долавя и в неспокойствието, в оная вътрешна неудовлетвореност на духа, която прави човека нежен и раним, но тъкмо с това го отличава от безсловесното същество.

ИВАН ГРАНИТСКИ

Темата за светлината присъства в много от стихотворенията на Здравко Кисьов. Светлината – като образ, натоварен както с метафорични, така и със символни значения, които генерират дълбок философско-екзистенциален и естетически смисъл. Интерпретацията на останалите основни теми – човекът като мярка за всичко, двуборството между плътта и духа, превратностите и повторяемостта в живота – се отличава с все същия почерк, наблюдаваме все същото движение от конкретно-сетивното, от явлението и факта през сравненията, аналогиите и асоциациите към образите и смисъла, които изразяват Същността.

РУСИ РУСЕВ

Здравко Кисьов е поет с подчертана култура на стиха. При него няма ненужен баласт от думи, особено в стиховете му от последните години. Думите са прецизно и точно намерени, без това да оставя впечатление за мъчително и дълго търсене. Напротив – неговите стихове са пълни с директни внушения и са по възможност максимално кратки и плътни.

ДИМИТЪР ГОРСОВ

Здравко Кисьов е роден поет, който няма друг живот, освен творческия. Винаги съм се възхищавал на тази негова всеотдайност. Освен талантливата си лична поезия, той се занимава, откакто го помня, с преводи на поети от страни, чиято култура ни е слабо позната. Така тази негова страст се превърна в мисия.

ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ

Поезията на Здравко Кисьов е съзвучна с цялата съвременна психоаналитична поезия. Тя е философски монолог с характерната за тази поезия експресивност, с внезапната смяна на размер и интонация, с предметна аргументация и детайлизация на общата абстрактна широта. В своята поезия Здравко Кисьов много често конфронтира някоя философска аксиома с времето – резултатът е или открита полемика, или превръщане на аксиомата в теорема. Както и обратното – нали много теореми за общественото развитие нашето време е провъзгласило за аксиоми!

ОЯР ВАЦИЕТИС (Латвия)

Стиховете на Кисьов – това е поезия наблюдателна, здраво вкоренена в реалиите на всекидневието, но отдалечена от неговото повърхностно, външно описание. Образите, фактите, събитията, природата, промените – всичко това му служи единствено като градиво за синтезирани конструкции, където свързващ материал е дълбокото наблюдение над съдбата и съществуванието на човека, над неговите духовни и интелектуални сблъсъци със света. Това е поезия съвременна както във формата, така и в съдържанието, при това съвсем индивидуална, открояваща Кисьов измежду мнозина други творци.

СТЕФАН МАЧЕЙЕВСКИ (Полша)

Първото ми по-обстойно запознанство с лириката на Здравко Кисьов стана посредством стихосбирката му “Местожителство”, появила се в началото на 80-те години. Бях приятно впечатлен и провокиран от труднопостижимото съчетание на приземеност и извисеност, крехкост и решителност, които излъчваха строфите му; от способността му и от най-делнично-битовия факт да изведе и оформи дълбоко философско прозрение. По-нататъшните му изяви в литературната периодика и книгите, сред които с афористично-фрагментарния си “отличителен белег” особено ми импонираше “Показания”, потвърждаваха и доизграждаха физиономията на един творец с прецизен поетически изказ и свежа метафорика. И така в един момент забелязах, че за мен Здравко Кисьов се е превърнал в емблематичен синоним на Русе, града в който е прекарал почти целия си живот, и в един от най-самобитните представители на съвременната лирика.

ХЮСЕИН МЕВСИМ (Турция)