РИГА
превод: Здравко Кисьов
Лист златен, паднал върху мойта длан,
вълни от стръмни покриви над мене,
на Даугава гъвкавия стан
и кораби от залез озарени -
във всичко дишаш, град мой звездочел,
мечтата ми в реалност ти превръщаш
и любовта, що трижди съм проклел,
отново, като щастие ми връщаш,
макар че виждаш как съм побелял.
И радостта, която ни въздига,
преди дъхът ни още да е спрял,
от теб струи, до всички нас достига.
Душата си, ведно със твойта слял,
обикнал теб - разбирам всички, Рига!
