Станислав Мисаковски

превод от полски: Здравко Кисьов

ДА УМИРАШ НА ЧАСТИ

Човекът би желал да умира
бавно
на части

най-напред да се издължи
към приятелите
роднините
Бога

да приключи баланса
с положителен резултат

да изчисти съвестта си
като с четка за зъби

да престане да се съмнява
в спасението
в добротата човешка
в самия себе си
да намери надежда
да затвърди вярата си

да събере разпръснатите късове
на паметта
в конкретна цялост
и с дъха си последен
като с въздишка
по красивата младост
да напусне непотребното му вече тяло
да стане свободен

ИЗХОД И ВХОД

Между изхода
и входа
няма разлика

зависи от коя страна
ще гледаш
за къде ще бързаш

изходът от един свят
е вход
към друг
като от стая в стая

не е истина че
старицата Z
е излязла от себе си -
влязла е
в други пространства
на съзнанието

РАЗГОВОР С УМРЕЛИТЕ

Все по-често разговарям с умрелите
идват при мен
или аз отивам на среща с тях

те не се страхуват от мен
не подозират дори
че живея

нищо не ги отличава
от мига когато се разделихме
имат същите жестове
същите мустаци и бръчки
само времето им е все по-малко
затова разговорите ни
стават по-богати
и откровени

вчера се срещнах с баща ми
поръча ми да внимавам
казваше че много говоря
че предизвиквам смъртта
и това не би ми простил

разговарям също и с брат ми
намръщен както преди
разглеждаше се подозрително
само майка ми
вечно потайна
мълчеше

понякога им припомням
нещо от миналото
посочвам им грешките ни
препънките

но моите
предупреждения
остават без отговор
сякаш това не засяга
съществените за тях неща

разговорите ни се точат
на една плоскост
без граници на време
без очертано пространство

често губим дори представата
от коя страна
всъщност
е всеки от нас

НА СНИМКИТЕ

Няма тук живи
нито умрели -
всички са равнопоставени

не се блъскат не бързат
стоят или седят

не е ясно очакват ли
или са дочакали вече
дали преди лягане
или след събуждане
дали са нахранени
или не

трудно е да познаем
кой от тях е чел Маркс
кой - Библията
каква вяра ги свързва

за какво мислят
как се легитимират
къде пребивават

дори облеклото им
не се поддава на описание -
пуловерите ризите връзките
свидетелствуват единствено за мига
който ги е обездвижил
завинаги

можеш до тях да се приближиш
да надникнеш в очите им
да се взреш във загадъчната
усмивка на устните им

да погледнеш
плътно стиснатия юмрук
да докоснеш студеното чело

осъдени на мълчание
те приличат на паметници
макар че някои от тях
още не са
спасени

СТЕНА

Дали зад стената която я няма
но която разделя
умрелите ни наблюдават
дали спят нощем
развяти в облаците на простора

дали помнят за нас
и за себе си
че някога че някъде
сме били

дали помнят името си
защото откъм тази страна
паметта изневерява

дали пред огледало
поправят косите си
и вратовръзка завързват

дали застават пред врати
на които нямат смелостта да почукат

а може би стоим срещу самите себе си
с вдигната ръка
и чакаме
кой първи

тази стена която я няма
разделя ли
или свързва?

СЪВРЕМЕННИТЕ ВАМПИРИ

Ние все по-често имаме работа
със вампири

не ония средновековните
които се опивали с топлата кръв
на деца и жени

съвременният вампир е интелигентен
и чудовищно мил

той няма на челото си клеймо
той изсмуква от човека духа му
поглъща личността
отнема волята

така ханът заставял евнуха
с вяра и правда да служи
на неговите гнусни капризи

съвременният вампир
е неуязвим
той сам пише законите
сам обвинява произнася
и изпълнява присъдите

когато се оглеждам наоколо
аз виждам сенките
на хора без дух
без воля
и без живот

цивилизованият днешен вампир
постепенно и неусетно
извършва елиминирането
на Бога

ОТДАЛЕЧАВАНЕ

Едва появили се на света
ние все по-бързо и бързо
се отдалечаваме
от самите себе си

кривим се
подражаваме
и позираме

живеем не своя живот
прегръщаме не свойте жени
раждаме не свои деца

обичаме не свои неща
огласяваме не свои мисли

молим се
не на своя Бог винаги

колко малко
от нас самите в нас има

наистина
ще умрем
от своята смърт
но ние ли ще бъдем това?

ГЛЕДАЙКИ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА

Всичко отминава
скоростта расте пред очите
изпаряват се сълзите
изсъхва клнката на ръката

хората се срещат за да се сбогуват
като звезди на утринното небе

денят се стапя от слънцето
пепел под нозете се сипе

         - и нищо не можеш да задържиш
         - и нищо не можеш да върнеш

ТИШИНАТА

Тишината
е начало и край
на всичко

от тишината излизат
в нея се връщат
в нея живеят

всесилието на тишината
е в нейната неизменност

няма тя измерения
опорни точки
зони на преход
градации

мека
безцветна
тя се стеле като мъгла

протича през нас
с едва доловима
струйка от топлина

вопълът
риданието зовът
могат да нарушат
покоя й

но субстанцията й
никога няма да променят

РАЗСТРЕЛЯН

Окован
с оковите на мисълта
в килията на ноемврийската нощ
чакам присъдата си

четирите стени
четири стражи
мълчаливо
ме пазят

кръвните телца на секундите
капят бавно
в клепсидрата на живота

още една
       две
       три
и ще си замина

разстрелян
от неочаквания картеч
на звънеца

КАКВО ОЩЕ

Не е вярно
че в камъка
няма поезия

от камъка издигат пирамиди
подредени графично
очарователни с белотата си
като лебед залутан в пустинята

от камъка израстват паметници
тайнствени като коруба на костенурка
под която сърцето
е престанало да тупти

какво още

каменни зидове
и кости под зидовете
каменни стъпала
и под стъпалата
каменните сълзи на кладенец

какво още

може би
камък в камъка
камък върху камък
и на върха
вкаменил се човек

какво още

КАМЪК

Не отминавайте този камък
              камъкът не вижда
              камъкът не говори
              камъкът не мисли

изпод мъхестите ресници
скрити в земята
блика извор -

              камъкът
              плаче

НЕ СЕ ПЛАШЕТЕ

Когато пропаднах
в една от безсънните мои нощи
разбрах:
страхът
е необходима част от живота

страхът ни е нужен
не по-малко от смелостта
самоотвержеността героизма
не по-малко от въздуха
водата и хляба

години наред
аз се залъгвах
крих се зад небрежните жестове
гмурках се в потока на празнословието
казвах: не се плашете!
а сам се страхувах
повече от всички

страхувах се от това
което не бях разбрал
не бях усвоил
не бях на себе си подчинил

нали точно страхът
принуждава да се съсредоточиш
да прецениш всички възможности
да събереш силите си

предпазва
от трудна минута
от крадци измамници негодяи

страхът тренира чувствата
разширява зениците
изостря слуха
ускорява рефлексите

по всяко време
във всяка точка нащрек
той отклонява бедата
помага да побеждаваш

страхът живее отделен
независим от нас живот

и очите му
винаги са големи

Аз се отърсих от всичко
което беше върху мен наслоено

сваляйки
ту едно ту друго
с всеки час бях
все по-близо до себе си

свалих кожата си
и думите

изцедих червения цвят
от кръвта

само със съзнанието си
не знаех
какво да правя
и като поразмислих
го оставих на мира

в полунощ
се върнах
за да видя
от какво бях съставен

но това вече не бяха
мои неща

ЕЛА

Ела - викам те аз
часът за среща удари
близък е
часът на раздялата

много видях
и още повече преживях
но жаждата все така ме изгаря

Ела - да намерим заедно отговор
на въпросите дето
ни затвориха в кръг
гнетят ни
и влязоха във всяка клетка на тялото

Ела - викам те аз
макар и да знам:
когато ти протегнеш ръката си
няма вече да бъда тук

само пламъкът на въпросите
все така
ще изгаря света