Здравко Кисьов

***
Може би никой от хората тук не би се усмихвал подигравателно към този човек с пламнало от шамари лице, ако знаеше, че едната от бузите си той сам е подложил на ударите.

***
В дъждовния есенен ден един мъртъв лист от дърво се залепил за подметката ми и през целия ден е обикалял с мене града. Ако можеше този лист да говори, би възкликнал най-подир от възхита: “О, колко хубав е бил отвъд дървото светът!” Но, уви, много истини идват твърде късно, дори и за нас!…

***
През по-голямата част от деня шивачката от ателието отсреща мълчеше - устата й беше пълна с карфици. Но когато все пак кажеше нещо, всички наоколо се заглеждаха в пода, защото и думите падаха от устата й остри като карфици.

***
Човешката длан не търпи да е продължително самотна и празна. Виж, мъжът благоговейно държи сечивото на свойта професия, ръката на момъка влюбен търси нежната длан на девойчето, а старците стискат до болка извития край на бастунчето.

***
Вчера, за да не закъснея за работа, не успях дори да си измия очите. И през целия ден, като на киноекран, виждах отново съня, който през нощта бях сънувал.

***
Глухонямата от квартала пак е забила нос във витрината на магазина за домашни любимци - гледа аквариума със рибите, които като нея отварят и затварят устата си. Какво ли са й казали рибите днес, та тя си отива и този път тъжна?…

***
И когато стана съвсем очевидно, че този път звездоброецът наистина ще преброи звездите, той внезапно умря по странен, загадъчен начин. И така тайната на небесния свод за известно време бе съхранена.

***
Какъв човек!… - към каквото и да погледне, то веднага изсъхва.

***
И небето има своите бежанци - метеорите.

***
Този камък не знаеше, че вместо в основи на дом, ще стане надгробен. Това дръвче не знаеше, че вместо дървена люлка, ще сковат от него кръст. Но защо точно това дръвче, защо точно този камък?!…

***
Небе, раздирано от мълнии. Но раните му се затварят веднага след тях.

***
Плачещи върби на брега на реката. Пият и плачат, пият и плачат, и реката отнася надолу сълзите им, още по-пълноводна.

***
Ако хвърленият във водата камък в миг потъне, без да предизвика водни кръгове, кой ще бъде тук за укор: камъкът, или водата?

***
Моите завистливи съперници тичат след мен с бързоходни обувки. Зная, че могат да ме задминат, но не могат да ме настигнат.

***
Сега осъзнавам, че онова, което малко по малко ме умъртвява, всъщност не е смъртта, а животът.

***
…А може би смъртта е само врата към някакъв друг свят? Врата, която се отваря само навън.

***
Понеже се появи накичен с всичките си отличия, никой не го позна. Взеха го за съвсем друг човек.

***
Всяка скала е паметник на самата себе си.

***
Навсякъде, откъдето мине, оставя по нещо от себе си и въпреки това остава цял.

***
Дъгата!… - Цветният, весел некролог на дъжда!

***
“Паркинсон!” - произнесе диагнозата лекарят. Но защо ли бях започнал да треперя, когато от нищо вече не ме беше страх!…

***
Понякога бележката в полето на листа е много по-съществена от всичко друго, написано там.

***
Един часовник реши да изпревари времето, но го заставиха да върви като останалите часовници.

***
Когато се спуска от небесата, птицата прибира крилете си и сме готови да кажем: “Камък е!” Но когато отново се вдигне нагоре, никой от нас не се удивлява: “Вижте, камъкът има криле!…”

***
Господи, разпознавам те и по сърдития вой на бурята, и по ведрата песен на славея!…

***
“Градинари сме” - казаха. Обраха плодовете, отсякоха дърветата. После влязоха в друга градина, в друга, и в друга. “Градинари сме” - навсякъде казаха… Обраха плодовете, отсякоха дърветата.

***
Едно птиче точи човката си в железния парапет на балкона. Заканително и наежено. Изведнъж ме съзира и литва уплашено, забравило, че има наточена човка.

***
Ако съдим по колосалните му поеми, слепият Омир е видял много повече от всичките зрящи елини.

***
За разлика от престъпника, творецът се стреми именно към това - да остави следи.

***
От милиони години сме свързани със Смъртта, а още нищо не знаем за нея.

***
Задушен от материала, човек умира окончателно в паметника си.

***
Той разказва разпалено измислени истории, в които уж е главен герой, но изведнъж се обърква, когато един от слушателите лукаво включва и себе си в тези измислени случки.

***
Прости ми, дърво, че трябваше да те срежа, за да узная възрастта ти по кръговете на дънера!

***
Възрастта бива два вида: преклонна и непреклонна.

***
Опитай се да си спомниш: точно в кой момент на живота ти стремежът всичко да запомняш, се превърна в желание да забравяш?

***
Любовта иска жертви. Омразата - още повече.

***
И змията оставя диря след себе си, но тя прилича повече на разделителна линия.

***
Задачата на твореца е да събира и умножава с труда и таланта си остатъците от красота, свобода и любов.

***
Да пътуваш, да пътуваш само заради това - да изпиташ радостта от завръщането.

***
Жената е като земята - никого не отхвърля, само се съпротивлява.

***
В небето на поезията могат да се видят стихове-планети, стихове-комети и стихове-метеоритен дъжд, като тези разпилени тук редове.

***
Нищо в живота не е достатъчно добро, понеже става за сметка на друго.

***
Колкото и високо да се е издигнал в живота всеки от нас, всички някой ден лягаме на една и съща дълбочина в пръстта.

***
Бог не ни насилва за нищо. Насилва ни Сатана.

***
Ако написаното от теб е в сговор с Божиите повели, листовете хартия ще се превърнат в каменни плочи, като Мойсеевите скрижали.

***
В погребалното шествие най-големия и пищен букет носеше убиецът на жертвата.

***
Колкото повече допирни точки имаш с грубата действителност, толкова по-добре ще бъдеш шлифован от нея.

***
Последната дума на техниката навярно ще е най-неприлична.

***
Нощта не иска да е повече нощ - и зазорява. Денят не иска да е повече ден - и се здрачава.

***
Животът, колкото и да е успешен, винаги е низ от пропуснати шансове.

***
Понякога човек помни най-вече това, което упорито се стреми да забрави.

***
Ние бяхме създадени един за друг с нея, но се намирахме на различни страници в Книгата на Живота.

***
Човек стисва юмруци, когато няма вече нищо в ръцете си.

***
И най-дългата биография се свежда до две дати с тире между тях.

***
Кое ли родословно дърво не се превръща накрая в дъски за ковчези?!…

***
Той има пълнеж, а не съдържание. Като река е, която няма своя вода, а само тази на притоците си.

***
Не ме утешавай - аз плача от щастие!

***
Преди да е ударил дванайсетият час, провери дали часовникът е навит!

***
Колко много гъсеници пъплят по генеалогическите дървета!…

***
Смъртта е безпристрастна - не се гнуси от уродливите и не се разнежва от красивите.

***
Преливаха от пусто в празно и пак оставаха следи след тях.

***
Човек, който задава само въпроси, но се страхува да узнае отговорите.

***
Реши едва една кръстословица и получи мозъчен удар.

***
Не искаха да имат нищо общо един с друг. Но все пак обща бе неприязънта им.

***
Болка, която се е объркала и вместо да отиде при друг, посетила е теб.

***
И чашите на търпението са по-плитки вече.

***
Струва ми се, че животните, които съжителстват с хората, са по-малко ж и в о т н и от дивите си събратя, защото са познали вече Словото, човешката реч.

***
Умря с отворени очи, цял живот бе живял слепешката.

***
Влизането с подковани ботуши в историята не може да остане незабелязано.

***
Еволюция: Рамбо чете Рембо.

***
Сънищата би трябвало да са част от нашата биография. Нали не може да ги сънува друг, вместо нас!

***
Идвах до себе си отдалеко. Когато пристигнах, бе дошло време за връщане.

***
Когато обърна гръб на слънцето, по-добре виждам.

***
Залюля се земята: насам-натам, насам-натам - като някакво сито огромно. Ситно ли е пресявало то, едро ли, утре ще разберем.

***
Име, заседнало в мене като куршум, който не може да бъде изваден.

***
Най-после успяхме да се спасим от свободата на Тиранията, но ето че ни застигна тиранията на Свободата…

***
Такова време дойде, казва Никос, че след като си се ръкувал с приятел, трябва да си преброиш пръстите…

***
Дали не трябва поне веднъж да си умирал, за да знаеш как да живееш?

***
Казват, че ноктите на човека продължават и след смъртта да растат. За какво ли са му Там, където отива!…

***
Как да останат думите чисти, като минават непрекъснато от уста в уста?!…