Богдан Дроздовски

превод: Здравко Кисьов

Идваше тук всеки ден,
синът му го държеше за показалеца -
синът му четиригодишен,
с пискюлче на червената шапчица.

Навеждаше се над него
бащата:
- Е, кажи, синко, какво искаше?…

Ах, другарко, моя син
се срамува…
Моля, шоколад „Дануша”
от три и двайсет и пет!…

Идваше тук всеки ден
и казваше: „Ах, другарко,
моя син се срамува,
а още по пътя обеща,
че ще поиска хубаво…”

Продавачката завиваше „Дануша”.

А момченцето
беше нямо.