Здравко Кисьов

***
Може би Раят - това е земята по времето на Адам, когато още никой не е бил погребан в нея.

***
Навярно във всяко безсмислие също се таи някакъв смисъл!

***
Мебелите в дома са разположени край стените, сякаш пазят гърба си от неочаквани удари. Само аз, уязвим, оставам в пространството по средата.

***
Вече не се чете. Брои се.

***
Винаги, на всичко има свидетел, дори на нашите сънища.

***
Ако всеки отделен човек е наистина уникален, единствен, неповторим, той не може да бъде от никого в пълна степен разбран.

***
Винаги му беше студено, защото излъчваше топлина.

***
“Няма да позволя и косъм да падне от главата ти!” - рече великодушно Владетелят на своя провинил се поданик. Но за главата му не каза нищо.

***
Повече ме интригуват липсващите ръце на Венера, отколкото вездесъщите ръце на Пилат.

***
Надявайки се да надхитри Смъртта, когато тя застана пред него, той излъга, че не се казва Иван, а Стоян. “Каква грешка щях да направя, - каза Смъртта. - Дойдох за тебе, Стояне, а без малко да взема Иван.”

***
Когато се молиш Богу, не забравяй, че и дяволът слуша молитвите ти!

***
“Небето е високо, - казва детето, - за да може Бог да вижда така целия свят.”

***
През целия си живот не беше излизал извън селцето, в което се беше родил. Затова очакваше смъртта като някакво пътешествие.

***
Дланта, върху която беше подпрял брадичката си на портретната снимка, закриваше напълно устата му. В замяна на това, очите му - какви очи, Господи! - говореха повече от всичко, което биха могли да кажат устата му.

***
“Никога не се обръщам назад,- казва Сташек, колега от Краков. - Защото мога да видя, че моят ангел-пазител има познато лице.”

***
Толкова е старателен да бъде в унисон с всичко, че в нечетните дни от месеца чете само нечетните страници на книгите, а в четните дни - съответно четните страници.

***
Очевидно, цялото човешко знание се опитва да отговори на един-единствен въпрос: животът ли е апостроф на смъртта, или смъртта - на живота?

***
Да влезеш в чужда кожа, но с твоята си душа!

***
Една котка седи и днес под жилищния блок и гледа упорито нагоре. Там някъде е нейният Бог: всеки ден по едно и също време един прозорец от горните етажи се отваря и към земята се посипват, като манна небесна, остатъци от храна.

***
Когато дете ме целува по бузата, сякаш ме докосва снежинка.

***
Вятърът довя до мен ехо от въздишка.

***
Най-ужасяващото в живота е това, че и най-ужасяващите неща се забравят. Но ако не беше така, може би нямаше да може да се живее.

***
Всичко, което не е на мястото си, може да стане зачатък на нов ред.

***
Все за една и съща книга говореше. Не защото толкова му е харесала, а защото не бе прочел през живота си друга.

***
Дилема пред пишещия: себе си ли да изрази чрез словото, или словото чрез себе си?

***
Съседското дете гледа как неочаквано изгрялото слънце смалява направения от него снежен човек и навярно за пръв път в живота си се досеща, че на този свят има и смърт.

***
Живот като измислица, измислица като живот!

***
Вярата в Бога обуславя всички останали добродетели, те не са достатъчни, ако тя липсва сред тях.

***
Тези планини на Балканите - дали не са те вкамененият, вековен гняв на народите тук?

***
Свикнал съм винаги нещо да губя, винаги нещо да ми отнемат. Затова бях смутен, стъписан, объркан, заварен съвсем неподготвен, когато поискаха веднъж и нещо да ми дадат.

***
Помощ! Убиха дърво.

***
Ако вярваш в Исус, ще можеш да видиш и следите от босите му нозе по водата, винаги когато погледнеш към нея, където и да било.
***
Беше непредвидим като движението на пламъка.

***
Миналата вечер луната се заплете в клоните на черешата и не можа да се измъкне оттам. На другия ден, сутринта, черешата разцъфтя неочаквано и във всяко бяло цветче блестеше къс от луната.

***
Клечка кибрит, запалена в мрака. И длан, която прикрива пламъчето от вятъра. Кратък е животът, когато гориш, но още по-кратък е, ако дланта се отдръпне.

***
Непрестанно се трудя, за да оставя с писеца знак за поле, за небе и за птици. И не виждам в захласа си, че край мене действително има птици, небе и поле.

***
Преровил лавиците на библиотеките, сега вече знаеш: има поезия, така подредена и чиста - като болница в часовете за визитация, че тутакси ти се иска да избягаш от нея и да се гмурнеш до шия в клокочещата лечебна кал на живота

***
Есента отново бушува край мен с многоцветни виелици. Гледам как птиците се отправят на юг, но ми се иска да вярвам, че не бягат от зимата, а отиват да доведат пролетта.

***
Стани ми приятел, преди да съм победил. Враг ми стани, преди да съм загубил!

***
Библията е единствената книга, в която е писано за всички нас поотделно и вкупом.

***
Може би това, което толкова усърдно крием от другите, е ключ към истинската ни същност.

***
Убиец по хуманни съображения!

***
Да четеш, да четеш, да четеш, докато ослепееш напълно над книгите, но да не разбереш какво се е случило и да продължиш все така да четеш, като възприемаш написаното вече не с очи, а със своето вътрешно зрение.

***
Да си жив, но да не знаеш, че съществуваш…

***
Кой би могъл да ми каже, живота си ли сънувам, или живея съня си?

***
Когато се връщам в родния град, всички прозорци ми се усмихват. Когато си тръгвам - всички улици стават по-тесни и стръмни, сякаш за да ме спрат.

***
Лъжата се познава най-вече по това, че изглежда по-достоверна от истината.

***
Без да искам, стъпках една буболечка. Сега чакам да видя какви промени ще настъпят в световния ред, щом всичко е взаимно свързано.

***
Цял живот не бе правил нищо, но го направи перфектно.

***
Ако дори не върху лист, а във въздуха с пръст започнеш да пишеш, сигурно и тогава пак ще има кой да го прочете.

***
Толкова е крехък и уязвим, че даже паяжинната невзрачна нишка, из въздуха летяща напосоки, е в състояние да го гилотинира.

***
Кой ли тази нощ е сънувал моите сънища, та те ме отминаха?…

***
Това петънце от сълза, капнала на писмото до мен, ми каза повече от думите там.

***
Една книга, съставена от описания на абсурди, но с всеки изминал ден изглежда все по-реалистична.

***
Не се кланяше никому, не защото бе толкова горд, а защото гръбнакът му вече бе се втвърдил.

***
Предпочита да разговаря не с хората, а с предметите, понеже те не му противоречат. Поне така си мисли той.

***
Колкото и да си гледа часовника, той остава за времето сляп.

***
За това, какво е свободата, питай не свободния, а роба!

***
Носенето на гривни - като подсъзнателно компенсиране липсата на окови.

***
Тишина и светла печал - като в японско тристишие!

***
Портретите на писателите, в профил и анфас, висят в библиотеките, като издирвани заподозрени лица.

***
Тежък характер, казваха всички за него, железен характер! И може би бяха прави, защото всичките мълнии на живота падаха върху него.

***
Някъде, едновременно с мен, расте и дървото, от което ще направят ковчега ми. И протегнало зелени ръце към небето, дървото се моли да ми даде Провидението дълъг живот.

***
Маранята трепти, раздвижва по паметниците лицата от барелефите и ми се струва, че те искат нещо да кажат.

***
Изкуството на поета се свежда сега до това - стихотворението, което създава да бъде изящно и кратко, за да може да се промъкне в душата на всеки като през процепа под врата.

***
Когато камъкът на Сизиф стане на пясък, в камък ще се превърне самият Сизиф и ще продължи своя път.