Здравко Кисьов 

***
Пораженията ме огорчават, но ме освобождават от срама на победата.

***
Преведената на друг език творба е като раждане на автора на друго място по света, но с известни недъзи.

***
Да изпитваш вина заради греховете на другите, а те да не чувстват угризение за това.

***
Незначителното изглежда значително едва когато се превърне в история.

***
Има книги, към които изпитвам респект, но ме е страх да ги прочета, за да не загубя този респект.

***
Има много неща по света, които могат да бъдат сравнявани с мрака, но само светлината е равнозначна на себе си.

***
Времето, възприемано като лупа, която уголемява или смалява извършеното от нас.

***
Да не отминаваш, да не си затваряш очите за онова твое, което си открил в другите. И да пожалиш в другите онова, което си открил в себе си.

***
Ако някой ден тия хора от портретите из музеите се появят тук, възкръснали, къде ще се скрием от гнева им тогава?…

***
Нахалник! - хвърлиха му ръкавицата на предизвикателството, а той поиска и другата.

***
Колкото по-високо възлизаш, толкова по-недопустими са отклоненията. А на самия връх всяка крачка встрани е равнозначна на смърт.

***
Всеки носи своя житейски път в себе си като навита рулетка, чиято дължина не му е известна.

***
Умирам, още от самото ми раждане. И продължавам да се раждам, чак до самата ми смърт.

***
Още ме мъчи въпросът: дали големите творци са големи, защото обикновено са нещастни, или са нещастни, защото са големи?
***
Едва когато се откажеш от всичко, ще разбереш кое е най-необходимото в живота ти.

***
На камъка му е безразлично от кого и по кого е бил хвърлен. Достатъчно му е, че макар и за кратко, е бил изваден от покой - в движение.

***
След като няколко пъти беше изпадал в клиническа смърт, може да се каже, че неговият житейски опит беше смъртта.

***
Събаряше гнездата на лястовиците под стрехата си, защото не можеше да вземе наем от тях.

***
Дървото пред болничния прозорец видя, че всички в стаята са с бели халати и…разцъфтя.

***
Когато се роди, му дадоха име. Когато умря, бе пациентът от стая номер шест.

***
Пишейки, все едно че преливам на пребледнелия лист хартия от собствената си кръв?

***
За да не го сметнат за Юда, той върши безплатно своите предателства.

***
Болката обхващаше все по-широк кръг от хора, за да провери кои от тях са безчувствените и равнодушните.

***
От известен момент нататък миналото ни изглежда все повече като златна рибка в замръзнал аквариум.

***
Хамлет, това са двама души, събрани в едно: този, който иска да бъде, и този, който не иска.

***
Домът е пълен с огледала, та умножавайки образа на стопанина си , да създават илюзия за населеност, но така само подчертават собствената му самота.

***
Понякога тъкмо стремежът към оцеляване може да се окаже по-бързо умиране.

***
Бягай да изпревариш ехото, за да чуеш изцяло изреченото!

***
Той не разбираше, че умира и това го правеше силен в очите на околните.

***
Опитвам се на всеки камък по пътя да гледам като на сърце, престанало да тупти на хвърлей разстояние от целта.

***
Според съобщение в печата, двама еднооки се срещнали “на четири очи”.

***
Толкова дълго живях в мълчание, че сега всеки шепот на вик ми прилича.

***
Поне думата “човек” би трябвало да звучи еднакво на всички езици.

***
Обграждам се като крепост с непристъпност отвсякъде, но защо ли, след като никой не се опитва да ме превземе!…

***
Срамувал ли се е Бог от творбата си, че не откриваме никъде подписа му?

***
Всеки дом си има своя “Стена на плача”.

***
Безучастен е като гвоздей в стена, на който непрестанно окачват ту един , ту друг портрет.

***
Всичко, което не си е на мястото, може да стане зачатък на нов ред.

***
Вървя през живота като през минно поле - не зная кога ще настъпя Смъртта по опашката.

***
Живея като агне, което вижда само пейзажа, отразен в наточения нож.

***
Години наред, години изостряхме с теб своя поглед, изостряхме своите чувства, изостряхме своите думи. Сега върху тия връхчета, все по-уязвим, се крепи животът ни, тънък балон.

***
Удивително е, че едни и същи думи могат да бъдат и пропаст, и мост!