Станислав Йежи Лец

превод: Здравко Кисьов

*
Не посрещайте хората с разтворени обятия - не им позволявайте да ви разпънат!

*
Донкихоти, атакувайте вятърните мелници само при попътни ветрове!

*
В природата нищо не пропада, освен осъществилите се надежди.

*
Праволинейни, бъдете особено внимателни на завоите!

*
За да бъдеш себе си, трябва да бъдеш някой.

*
Кога човекът ще покори междучовешкото пространство?

*
Незнанието на закона не освобождава от отговорност. Но затова пък знанието - често.

*
Когато кажеш „Няма светци”, обиждат се даже атеистите.

*
Техниката стигна до такова съвършенство, че човек може да мине и без себе си.

*
Трябва да се разголва човека, без да се показва при това неговото мръсно бельо.

*
Няма връщане в пещерите. Твърде много сме.

*
Няма такива глупаци, които от време на време да не се преструват на такива.

*
Човек не е сам. Нали все някой го безпокои.

*
Хлябът отваря всяка уста.

*
Първият, разбрал остротата, има достатъчно време, за да се престори на неразбиращ.

*
Какво ще кажеш на това, физико? - Триенето между хората води до охлаждане на отношенията.

*
„Мийте си ушите!” Защото ще удари часът.

*
Всички хора са актьори - откъде да им вземеш репертоар?

*
Помни, че на тая земя всичко отива надолу!

*
Лъжата е упорита. Разобличена, тя си мисли, че е станала истина.

*
Сънищата зависят от положението на спящия.

*
Сезам, отвори се - искам да изляза!

*
Прозорецът към света може да се затули с вестник.

*
Животът е твърде несигурен - който живее, той умира.

*
Пиесите са толкова слаби, че не могат да слязат от сцената.

*
Неизменният аргумент на пигмеите: „Ние сме най-близо до земята.”

*
Трудно е да живееш след смъртта си. Понякога за това трябва да загубиш цял живот.

*
Изчезнаха белите петна от географските карти. Пренесоха се върху картите на историята.

*
Розата мирише професионално.

*
Хвърли последната карта. Сега е страшен - ръцете му са свободни.

*
За кого да ожениш свободата, та да ражда?

*
Понякога всичките ни мисли са заети със запаметяването на една.

*
Не се сближавай със себе си!

*
Точният изстрел: да не улучиш човека.

*
Кладите не осветяват тъмнината.

*
На чия сметка живеят хората в чуждите спомени?

*
Глупостта никога не прекрачва границите: където стъпи - там е нейната територия.

*
Животът на човека свършва понякога с чужда смърт.

*
Расисти, не допускайте черни мисли!

*
Някои народни трагедии нямат антракт.

*
Кой слуша как тревата расте? Косачите.

*
Откъде да вземеш смелост? Смелите не я дават.

*
Човекът побеждава. Човека.

*
Видях летящи клетки - в тях имаше орли.

*
От гениалната мисъл могат да се премахнат всички думи.

*
Човек - персона нон грата.

*
Във всяка страна различно звучи въпросът на Хамлет.

*
И полицейската палка е пътепоказател.

*
Безсмъртният писател умира в своите епигони.

*
Бъди реалист: не казвай истината!

*
В опасни времена не влизай в себе си: там най-лесно ще те открият.

*
Обикновено ариергарда на предишния авангард е авангард на новия ариергард.

*
Човек във собствения си живот играе едва малък епизод.

*
Не вярвайте на приказките! Били са истина!

*
Не всички феникси, които възкръсват от пепелта, признават своето минало.

*
Живей съвременно, ако не можеш да отложиш това за други времена!

*
Даже в лабиринтите висят вече надписи: „Влизането забранено!”

*
Винаги, когато идеите са бездомни, намират приют у човека.

*
Всичко е в ръцете на човека. Затова се налага да ги мие често.

*
Първото условие за безсмъртието е смъртта.

*
Не говори лошо за човека! Той подслушва в тебе.

*
Дори в мълчанието му имаше езикови грешки.

*
До дълбоките мисли трябва да се изкачиш.

*
Всеки век има своето средновековие.

*
Много бумеранги не се завръщат. Избират свободата.

*
Лицето на врага ме плаши тогава, когато виждам колко много прилича на моето.

*
Най-трудно за истината е времето, когато всичко може да бъде истина.

*
Исках да кажа на света само една дума. Понеже не успях, станах писател.

*
Страшни са слабостите на силата.

*
И лекотата има свои качествени тежести.

*
Духът понякога плаши дори атеистите.

*
На не една нула й се струва, че е липса, около която светът се върти.

*
Помисли, преди да помислиш!

*
Фигурите са най-често от камък.

*
Петелът възпява дори това утро, когато отива към супата.

*
Можеш да бъдеш виртуоз на фалшива свирня.

*
Цената на думите! Всяка може да бъде твоя последна.

*
Никога звукът не се връща до струната.

*
Говори мъдро, врагът подслушва!

*
Разбираме всичко, затова не можем нищо да разберем.

*
И гласът на съвестта преминава в мутация.

*
Целувката на Юдите затваря устата на поетите.

*
Понякога трябва да замълчиш, за да бъдеш изслушан.

*
Най-често изходът е там, където е бил входът.

*
Защо пиша толкова кратки афоризми? Думи не ми достигат.