Витаутас Каралюс

превод от полски: Здравко Кисьов

***
Пустота и трева -
две сили извечни под звездния свод.
Тревата побеждава и там,
където път преминава.
Пустотата убива
и след като сме намерили пътя.
Тя те изпраща
от един километричен камък до друг
и чака
да приседнеш на отдих.
Тогава тя почва в теб да расте
като трева по безлюдния път.

***
Аз мразя нощта,
мразя звездите,
мразя луната.
Нощта ми напомня,
че късата свещ на живота
гори,
звездите -
че ще остане звездно небе.
Но най-много от всичко
мразя луната:
тя, наета от вечността,
ни посреща с усмивка
и ни изпраща с усмивка.

ДВУОСТРО НАСТОЯЩЕ

Внимавай!
Миналото не се е притъпило още,
а ти продължаваш да точиш
върху себе си бъдещето,
както точат нож върху праг.
Кое се изхабява по-бързо -
ножът ли,
или прагът?
И нима
едва когато се порежеш,
виждаш
как кърви времето?

ДОМЪТ НА СЪНИЩАТА

Остъкли си прозорците
с истина
и тогава провъзгласи
своя дом.

Остъкли си прозорците
с истина,
но тогава пред тях не заставай.

Когато през прозореца
падне камък във стаята -
преди лягане го сложи под главата си.

Този камък ще ти помогне
да сънуваш
просторни сънища.

КАПКА МАСТИЛО

Каква да бъдеш?
Първата буква на ученика
или буква в закона?
Дума на гения
или сричка
в кратката дума „живот”?
Да попаднеш в писмо или книга,
или нула да се окажеш?
Или просто да те плиснат върху снега?
Колко много възможности!
Ако знаеш само
в чия мастилница да попаднеш -
на гений или на идиот?
Ако знаеш
в чия ръка ще бъде перото.
И мастило да бъдеш е страшно -
как можеш да знаеш
какво ще напишат със теб!

УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

Когато 99 славея
станат лениви,
долита стотният
и пее така,
сякаш е пръв.
Когато 999 славея
умират,
от тях се ражда
хилядният,
събрал в своя глас
гласовете на цялото ято.
И пее ли, пее
неистово
за всичките заедно,
докато в яйцето мълчи
хиляда и първият.

***
Камъните на моята пирамида
са в мен.
Къде са робите ми - каменоделци,
къде са отклонилите се от пътя ми страсти?
Защо мълчи камшикът-необходимост?
Не жали робите!
Все едно, те ще умрат
под жестокото слънце,
пирамидите построили,
за да се надсмеят над тази пустиня.
Ще издъхнат, помагайки ми
да създам от камъни себе си -
между златното слънце и пясъка,
без дори да допусна,
че в пустинята един ден ще бродят туристи.

***
О, не се влачи по земята лениво -
животът ти
е като разходката на затворник.
Ти идваш от небитието,
от килия без номер
и без съжител.
Времето на стража стои
и крачките ти брои.
О, не мисли,
че то ще възкликне:
- Обратно в килията!
О, не мисли,
че ти си затворник.
Съвсем не -
ти излизаш само веднъж на разходка.
Поеми повече въздух!
Ускори своя ход!
Не се влачи по земята лениво!

КРАЙ МРАВЕШКАТА ПЪТЕКА

Мравката влачи повече от себе си,
а ти - едва себе си.

Мравката влачи лист,
с който може да се прикрие цял полк,
а ти нямаш щит даже за себе си.

Мравката не се губи из тревния лабиринт,
а ти не знаеш даже
къде е старият проход на истината.

Мравката е в сговор с целия мравуняк,
а ти не се разбираш даже със себе си.

Мравката е прокарала пътека
до друг голям мравуняк,
а ти не намираш изход
от себе си.
Уголемяваш бомбата на омразата,
а сам се смаляваш,
и смаляваш,
смаляваш
свойта надежда.

ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЪЖИЦАТА

Колко е хубаво,
че не навсякъде е дълбоко!
В чинията
намираш тутакси дъното.

Лъжицата е изобретена
от заситил глада си човек.
Гениално и просто -
погледнал е в ямката на дланта си.

***
Минал
под арката на дъгата,
какво ще намериш зад нея?

Може би - кладенец,
събрал
на дъгата водата?

Пил от тази вода,
дали ще мога да светя
със седемте цвята на смисъла?

ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ

Да напишеш едното,
потапяйки перото си
в изгрева,
и другото -
в залеза.
А откъде да вземеш
слова за зенита? -
Толкова високо
не можеш да стигнеш.