ЯВИХ СЕ
превод от полски: Здравко Кисьов
ЯВИХ СЕ
Здравейте Явих се
искате или не
аз съм сред вас
с вас ще деля въздуха
както и ложето
налага се да се сместим
вашият дъх ще бъде мой дъх
моят хляб ще бъде ваш хляб
вашият гняв ще бъде мой гняв
моята обич ваша обич ще бъде
можем да го изречем и обратно
но това не променя факта
без мен нямаше вас да ви има
без вас нямаше да ме има и мен
нашето взаимно присъствие
е необходимост
като дишането
и светлината
Здравейте Явих се
дали ще си разменим или не
пистолетите –
няма значение
кой ще е пръв
кой последен
ПРИЗНАНИЕ
Признавам:
присвоих си парче от света
заех шест измерения
ограбих някого
напредвам със блъскане
влизам на някого в пътя
затулям слънцето
опъвам нерви
развалям някому апетита
а нали
на мое място
би могъл например
някой да бъде лекар
астронавт
откривател
знатен работник
уличен метач
адвокат
крадец
или лентяй
като моя приятел Болек
на мое място
някой
би могъл да прекара
живота си
в своята пространствена дупка
но би било по-вероятно
да си строши
главата
МОЯТ ДОМ Е ОТВОРЕН
Моят дом е отворен –
заповядайте
влезте
оставете чадъра си в ъгъла
а палтото – на закачалката
ето креслото ето дивана
разполагайте се удобно
аз съм на ваше разположение
само не вадете хартийки –
вместо препоръки
открийте лицето си
искам да видя
с кого разговарям
МОЯТА РОДИНА
Моята родина
е там
където мога да бъда себе си
аз я търся
давам обяви
разпитвам срещнатите по пътя
уверявам че ще спазвам
пълен неутралитет
но предложения няма
както преди
така и сега
ЗАВЕЩАНИЕ
След смъртта на баща ми
получих в наследство
плътно стисната длан –
беше твърда и груба
наистина бащинска
не се разделях никога с нея
показвах я
размахвах я заканително
понякога я подавах
все така стисната
не се опитвах да я разтворя
макар да знаех че в нея
се намира това
което баща ми
не е могъл по друг начин
да ми го завещае
РОДИТЕЛИТЕ МИ КАЗАХА
Ето
родителите ми казаха
има земя
кон плуг коса
имаш глава ръце и нозе
можеш да мислиш
да ореш
да живееш
ето пред теб
планина
и нейния връх
това са мерки
на пространство и време
за да знаеш
за своето начало
и край
РАВНИНА
Шахматно поле
без фигури
под купола на сребърното небе
на повърхността
гонитба на блуждаещи сенки
и за тревога –
камбаната на простора
при изгрев
прилича на длан
грапава и напукана
протегната към нас
НЕ ЗАБРАВЯЙ СЕБЕ СИ
Когато излизаш от къщи
не забравяй
себе си
можеш да загинеш
без себе си
ветровете са силни
навалицата голяма
никой освен теб
няма да те упъти
в каква посока
да тръгнеш
на кого какво
да кажеш
кога е най-безопасно
да се завърнеш
когато излизаш
помни това
ДВА СВЯТА
Два свята
аз съм граница между двата
за да достигна единия
трябва другия да загубя
потапям се в скоростта
до шията до ушите
земята под мене трепери
но ме държи
размотавам под себе си пистата
тресе ме канонада от звуци
а светът в пот облян
едва успява
да запълни някакси
мястото
където аз току-що
съм бил
* * *
Толкова посоки
и пътища и звезди
толкова планини и дървета
изгреви залези
мрачини и сияния
толкова пространства
на неподвижното във подвижното
на неживото в живото
на зова във призванието
на глада в изобилието
толкова раздвоения
разтроения
може надясно
може наляво
нагоре
надолу
може едновременно
във всички посоки
а може би
няма посоки
ДИСАГИ
Мъкна своята участ
към неизвестното
любов и омраза
пресита и глад
рождение и смърт –
като две торби на дисаги
претриват ми хълбоците
ръцете ми отмаляват
нозете ми затъват
ала трябва
да се крачи напред
ЗОВ
Някой вика
чувам гласа
на човек
в който са се събрали
едновременно
всичките континенти
той е Китаец Италианец
Арабин
без име
без адрес
по-голям от вселената
по-малък от атом
извън времето
извън мене
в мен
вика за помощ
още е дъх
движение
мисъл
човек е
чувате ли
зовът му
ПАЛАЧЪТ
Палачът е между нас
с нас дели въздуха
храни се заедно с нас
сутрин ходи за мляко
не забравя също да купи
за децата бонбони
облича се като всички
но не прекалено изискано
нито пък твърде бедно
обича разходки и мачове
коментира и той политиката
интересува се от изкуство
ходи на театър и кино
оприличил е живота си
на пиеса от Шекспир
в компания с други хора
разказва и той анекдоти
усмихва се
рядко го виждат тъжен
особено е чувствителен
за красотите природни
не лови пеперудите
не тъпче и къса цветята
състрадателен е към болните
видяли са го даже да дава
милостиня на просяк
понякога сънува кошмари
но никога не разказва за тях
палачът е между нас
кой от нас е палачът?
НАБЛЮДАТЕЛЕН ПУНКТ
Не е това най-доброто място –
от тук
не разпознавам хората
не забелязвам жестовете приятелски
нито заплахите на врага
не зная кой е пред мен
кой след мен
числото четири милиарда
за мен е утопия
не е това най-доброто място –
не зная кое е хълм
кое яма
кой път води надясно
кой път наляво
и въпреки че съм нависоко
дори утрешния ден
не мога да видя
НЕ ГЛЕДАЙ НАДОЛУ
Не гледай надолу –
ще ти се завие свят
не търси подкрепа нагоре –
ще намериш там пустота
не се оглеждай встрани –
това не са твои посоки
затвори очи –
светът на представите е безкраен
ще ти стигне
за цял живот
