Монта Крома

превод: Здравко Кисьов

***
Не бръчките на челото ме издават.
Не погледа.
Не походката.
А - купувайки си програмата за кината,
аз почвам да разпитвам
навъсената незнайно защо продавачка
и да я утешавам.
И опашката зад мен се смирява,
не бърза и не роптае.
Защото думата добра
винаги ляга като сал във реката
и водата си спомня
достойнството - да е дълбока.
Не бръчките на челото ме издават.
Не погледа.
Не походката.
А случва се - добротата във мен
                 внезапно подава ръка
                 и се облакътва на гишето.