НАЗОВАВАМ С МЪЛЧАНИЕ
превод: Здравко Кисьов
НАЗОВАВАМ С МЪЛЧАНИЕ
Неназованото мога с думи да назова
мога да го назова отечество
любов злато роза
мога да крещя или да мълча
мога да променям багрите
на морето острова птиците плодовете
Променям името на любимата
отечеството наричам по име
една дума два пъти повтарям
неназованото назовавам с мълчание
Из „Стихове и картини” (1953)
ПОЕТИКА
I
Чиста е песента
на поета
който служи
на дело добро
Той заобикаля старите гробища
от картини и думи
пренебрегва правилата и школите
докосва сърца и предмети
пише стихове прости
Разпадат се думите
в които няма любов
а без любов песента ни
е като бръмчене на бръмбари
като цвят на восъчни плодове
като дрънчене на ламарина
като викове на пияница
като мълчание на предмети
II
Мислех си
думите нямат тегло
леки са като пух
искрящи са като коприна
заоблени са като колене на момиче
безгрижни са като гласовете на птиците
мислех още
послушни са
откликват на всяко повикване
и можеш да съставяш с тях образи
чиято многозначност
крие съкровища в себе си
Имаше в моя живот
думи прощални
и думи на неприязън
после думи на обич
а по-късно видях
и думи надраскани
по стените в затвора
Всички те бяха
съвсем еднозначни
нямаше там
сравнения и метафори
перифрази хиперболи
Но имаше в тях убеденост
съзидателна сила
живот
Из „Сребърен клас” (1955)
БЕЗ ПРЕУВЕЛИЧЕНИЕ
Разказвам история
не съвсем интересна
изгарянето на стихове
става сред тишина
това е обряд
освободен
от жестове патетични
изгарянето на стихове става
между обикновени декори
маса три стола
библиотечка с книги
хартията се запалва
пламъкът заиграва
димът отива нагоре
Когато се раждаха думите
от радост крещях
сега мълча
НЕИЗРАЗИМО
Какво пишеш ти
излязъл от мрака
Защо избягваш
светлината на слънцето
Защото войната
отвори в мен
клепачите на милиони загинали
Какво там съчиняваш
какво въздигаш
опръскан с кръв
Думи съчинявам
въздигам своето време
Толкова дълго вече
трудът ти от слънце лишен
продължава
Неизразимо тежко е
да опишеш
какво е една сълза
ХЛЯБ
Хляб
който засища опиянява
и се превръща в кръв на народа
поезията на Мицкевич
цял век ни храни
този същият хляб
чрез силата на чувствата
умножаван хилядократно
НАКАЗАНИЕ
Днес
в този момент
животът без вяра вече е присъда
предметите стават богове
тялото става бог
но това е бог безогледен и сляп
той погубва своя поклонник
изяжда го смила изхвърля
* * *
Хвърляха пръст по ковчега
по отворените очи
по светлината
той ги наблюдаваше
отстрани
оттегляйки се
все по-дълбоко
остана в родната реч
в земята
като детенце
в лоното на своята майка
не успяха да го откъснат
да го изхвърлят
расте
СВАЛЯНЕ НА БРЕМЕ
Идва някой
и казва
вие не сте отговорни
нито за света нито за края му
свален е този товар от плещите ви
вие сте като птиците и децата
играйте си чуруликайте
и те чуруликат
забравят
че съвременната поезия е
битка за дъх
1959
