Матс Траат

превод: Здравко Кисьов

УТРО В РЪЖТА

Могъщата и неспокойна душа на земята
дълго блужда в каменистата почва.
После тя чу крясъците на пъдпъдъка
и по зелените, втвърдяващи се стъбла
се понесе бясно към слънцето,
към облаците разперени.

Безумната, жадна за живот душа на земята!
В синьото утро
като златна трептяща мъгла
остана да се люлее тя над полето.

Спри се, подранил пътнико!
Не кашляй, не храчи тук -
ти стоиш в храм!
Смъкни шапката си, пропита със пот,
постави я върху браздата -
като пред олтар на светиня -
и гледай с широко отворени, ненаситни очи
вечно повтарящото се чудо!

ОЧАКВАНЕ

Прозореца, хайде да славим прозореца,
макар и отдавна строшен
и от мнозина забравен,
но нали той ни осветяваше някога.

Паметта ни помага
да усетим на съдбата лицето
и през страховете си да съзрем любовта
върху тази осквернена земя.

Виж,
луната вече голяма,
червенее над Ласнамяе (1).
Видях в календара:
тя ще бъде пълна в неделя.
Лунната светлина ще облъчи тогава
още по-силно душата,
по-болезнено от преди
ще пулсират иглите.

—————————–

1. Ласнамяе - паркова зона в Талин (бел. пр.)