Мануела Симеонова

За поетичната книга „Небесен глас” на Здравко Кисьов

Който познава творчеството на Здравко Кисьов сигурно ще остане изненадан от най-новата му поетична книга „Небесен глас”, защото тя се отличава коренно от останалите му книги по тематика и звучене.

Това е книга, съставена изцяло от стихотворения с библейска, християнска тематика и характер, чиято подредба следва определена вътрешна фабула: размислите и преживяванията на автора или лирическия герой по пътя към вярата в Бога; неговите колебания и съмнения, неговата вътрешна „борба с Ангела” и накрая - неговото „обръщане” и катарзис, неговото опиянение от онова, което открива чрез вярата, чрез „просветления от Словото поглед”.

Такава книга едва ли би могла да бъде написана, ако нейният автор не е бил наистина осенен от „вдъхновение свише”, ако не е чул какво му казва „небесният глас”, след като му е говорил многократно с тътен на гръмотевици, с ромон на дъжд и на ручеи, с трели на славеи, а и чрез музиката на Бах. Небесният глас, за чиито послания мнозина от хората все още са глухи. Затова едва ли има по-подходящ епиграф, по-точно мото за книгата от стиховете на поета Чеслав Милош, които Здравко Кисьов е поставил в началото: „Аз чувах този глас понякога насън и, странно, аз разбирах постепенно призива или поканата на свръхестествения му език.”

Малко са подобните книги в нашата най-нова литература, макар че отделни стихотворения с духовно съдържание все пак могат да се открият. Насажданият десетилетия наред атеизъм у нас и нашествието на многоверието и езотеричната книжнина напоследък са постигнали своето, та понякога дори и това, което се представя за християнско, е по-скоро богоборчество, пустословие или словоблудство с религиозни понятия. Не възклицанията „Боже” или „Господи” правят един текст вероизповеден, а съдържанието, което не влиза в противоречие с основния катехизис на християнството - Светото Писание.

Вероятно и Здравко Кисьов е трябвало да измине своя път на духовно съзряване, докато стъпи на здрава основа в това отношение. (Обикновено това е процес, прекалено личен и съкровен, и затова може да остане незабелязан от околните.)

Стихотворения с духовна тематика, или опит за такива, можем да срещнем и в предишните книги на този поет, достатъчно е да споменем „Лицето на Бога”, „Тайна”, „Безкрили ангели”, „Молитва”, „Разпятие”, „След сътворението”, „Неделя” и др., което издава предразположението, нагласата на поета към сферата на духовното. А това че повечето от споменатите стихотворения не са намерили място в „Небесен глас” говори, че Здравко Кисьов е претърпял определена еволюция в разбиранията си и е подходил максимално взискателно и критично към досегашните си опити. Освен стиховете с изповеден характер, написани от „първо лице”, не са малко в книгата стиховете, написани във „второ лице”, което им придава полемично звучене, спор с въображаем опонент, и подсказва, че борбата за чистота на убежденията и вярата още не е приключила.

В „Небесен глас” ще срещнем преди всичко мотиви от Стария и Новия Завет: сътворението, деянието на Каин, походът на Мойсей през пустинята, пирът на Валтасар, страданията на Йов, както и епизоди от живота на Христос и Светите Апостоли. Но това са мотиви, осмислени и поднесени по нов начин, проектирани в съвремието ни, без да влизат при това в противоречие с първообразите. Така например, във версиите на Кисьов Каин оставя брат си жив, поглеждайки пренебрежително на духовната жертва на Авел. Пръстът на Тома Неверни, бръкнал в раната на Исус, се разлиства като лаврова клонка, за да засвидетелства чрез чудо за Чудото. Рибата, с която Иисус е нахранил хиляди гладни, още не се е свършила, и т.н.

Въпреки стройното си и ясно изложение, много от тези стихове обаче не биха могли да бъдат възприети в пълнотата им, ако читателят няма познания за отделните библейски истории. Ако не знае, например, защо Каин е убил своя брат Авел; защо Аврам е бил назован Авраам; какво е породило Посланията на Апостол Павел до коринтяни и че рибата е символ на християнската вяра и сакрална абревиатура.

Струва ми се, че най-добрите стихотворения в книгата са не толкова тия, които представляват „римейк”, вариант на определени библейски сюжети, а най-вече ония, в които е постигната философията на християнската вяра, единението на човека с Бога, разбирането, че когато се молиш, ти говориш с Бога, а когато четеш Писанията - Бог разговаря с теб.

В този смисъл, много редове в книгата звучат буквално като прозрения и сентенции: „Просветленият от Словото поглед във всичко вижда Бога… Бог неслучайно крие от тебе лицето си, за да изпита вярата ти във Него… Само ако самият ти вярваш, можеш да станеш свидетел на чудо… Бог не се явява никога два пъти по един и същи начин… Страданията, ако и да си праведен, също имат някакъв смисъл и цел в непостижимия за човека Божи промисъл… Мъдростта е плод не на възраст, а на вяра - ти си само неин ревностен глашатай… Евангелията са именно четири, а не три или пет, защото те са стените на духовния дом, в който има място за всички…” И т.н.

Тези мъдри откъслеци, изобилно присъстващи в книгата, съвсем не са случайни. Изглежда Здравко Кисьов е прозрял, че Христовата вяра, Словото Божие, са като потир, като чаша за причастие, пълна догоре с елексир чудодеен. „И колкото и да пиеш от него, този потир все е пълен, не свършва” - казва той в едноименното стихотворение „Потир”. Ето в какво намира поетът истинското, неизчерпаемото вдъхновение! За да го предаде чрез своите стихове на всички нас.

2002

Здравко Кисьов. „Небесен глас”. Стихотворения. Издателство „Авангард принт”, Русе, 2002.