Красимир Георгиев

Подреждам тези късчета памет от електронните ни кореспонденции ни със Здравко Кисьов:

11.11.2009 г.
Здравей поете! Приятно съм изненадан и впечатлен от чудесните ти стихове в сайта „Литературен свят”. Лапидарни, оригинални и чисти като мисъл и изказ! Жалко, че не бяха повече!
Бъди здрав!
Здравко Кисьов, гр. Русе

13.11.2009 г.
Здравей, Здравко, радвам се, че си се зачел. Изпращам ти електронно издание на стихосбирката си „Тунелът” - ако имаш още желание за четене. В стила на публикуваните в „Литературен свят” неща са някои от новите ми двустишия, публикувани в бр.7-8/2009 на сп. „Пламък”. Изпращам ти електронни издания и на някои книги на моето издателство, между които има и мои авторски книги.
Пожелавам ти здраве и радости.
Красимир Георгиев

18.11.2009 г.
Красимире, здравей!
Чудесен подарък си ми изпратил от продукцията на „Фльорир”. Благодаря! Особено се зарадвах на „Империята” от Капушчински. Невероятен документалист и въобще - писател. Имам няколко негови книги, слушал съм го и „на живо” на конгрес в Краков, малко преди да почине. Предполагам, че имаш неговите фрагменти „Лапидарии”, също в превод на Лингорска. Като скромен „реванш” днес ти изпращам по пощата две мои книжни издания: едно мое „Избрано” и една преводна книга от голям естонски поет. В сайта „Литературен свят” също имам някои неща.
Бъди здрав и успех!
Здравко Кисьов

01.12.2009 г.
Привет, Здравко,
Благодаря за чудесния подарък, трогнат съм. Заминавам за около седмица в командировка (ще взема с мен „Обратно време”; започнах я), като се върна в София, ще се обадя по електронната поща.
С пожелания за здраве,
Красимир

17.09.2010 г.
Привет, Здравко,
Изпращам ти електронното издание на последната си книжка - „Двустишия на Красимир”. Ще ти подаря книжния й вариант, като се видим.
Поздрави.
Красимир Георгиев

22.09.2010 г.
Поете, здравей!
Благодаря за новата ти книга, желая й успех сред читателите!
Аз обичам такива кратки форми - като нафора за причастие. Стегнал съм и аз една такава книжка, но още не мога да я издам, кризата плаши евентуалните спонсори. Затова напоследък повече превеждам,
ако има финансова подкрепа от чужбина. Наскоро завърших за издателство „Балкани” един голям труд от 440 страници, стихотворения от гръцкия поет Никос Хаджиниколау, попаднал още като юноша в Полша и цялото
му творчество е създадено на полски език. Книгата е подкрепена от културната програма на Европейския съюз. Чакам я да излезе до месец. Дано ми дадат повече авторски бройки, за да има и за приятели, сред които слагам и теб. Наскоро бях в София за консултация при доктори, но за кратко и нямах възможност да се обаждам на никого. Страдам от Паркинсон, който бавно, но сигурно прогресира и ограничава заниманията ми. „Литературен свят” не го виждам вече в интернет, разбрах, че Георги Ангелов има проблеми с екипа си. Иначе там имаше много и хубави чужди автори в превод от мен, които заслужава да се прочетат.
Бъди здрав, желая ти светла, топла и плодотворна есен!
Здравко Кисьов

22.09.2010 г.
Здравей, Здравко,
Всъщност аз съм фен на твоето поетично и преводаческо творчество. За такива работи не се пише, те обикновено се споделят на маса в „Парнас”, но както ни е засилил животът, не се знае кога пак ще седнем на тази маса. Затова да ти го кажа. И преди те познавах като творец, макар и, признавам си, бегло, но сега определено съм зашеметен от светлината и дълбочината в поезията ти. Поет поету подобни думи рядко казва; аз ги казвам искрено. Препрочитах „Завист” и размишлявах над камъните на завистта, представях си вятъра, който принуждава челото на водата да мисли, в „Думи”, в „Епитафия” и в други твои поетични фрагменти сякаш виждах мои неизказани и ненаписани мисли; може би защото и аз като теб мисля не за написаното досега, а за онова, което не съм успял и вероятно няма да успея да напиша, може би затова толкова много ми хареса „Обратно време” и я прочетох няколко пъти. И Яан Каплински прочетох внимателно и съм съгласен с Любо Левчев, че си превърнал поетичния превод в мисия. Изчетох и нещата ти в „Литературен свят”, разбира се.
От Георги Ангелов разбрах, че „Литературен свят” има проблеми, но действа за възстановяване на електронното списание. Ще се опитам да му помогна, ако мога и с каквото мога. Жалко, че нашего брата литератора продължава да се дърли по политически, групарски и какви ли не чалга причини, а не гледа към литературата и пред нея. Примери бол.
Колкото до мен, продължавам да издателствам, ама нещата са доста бледички. Сума ти проблеми, главно финансови. Преди петнадесетина години издавах по две книги седмично, а сега се опитвам да пресявам разни графомани, дето искат да бъдат издадени. Общо-взето, преди бях доста стабилен издател, а сега по-скоро се правя на издател, издател на доизживяване.
Ама добре звучи формулировката поет на доизживяване, нали?
Бъди все така талантлив. И здрав.
Красимир Георгиев

28.09.2010 г.
Красимире, здравей!
Трогнат съм от добрите ти думи за моите стихове! Колко му трябва на поета - да почувства, че посланията или творческия му инструментариум намират одобрение и съпричастен читател, дори той да е само един-единствен. След думи като твоите в случая се казва „Наздраве!” Вярвам, че скоро пак ще ни се случи при една хубава разговорка, ако не на Парнас, то в „Парнас”, но не знам още кога.
Сега използвам случая да ти изпратя една малко подборка от по-кратки неща на Никос Хаджиниколау (защото той има и по-дълги) за поетична настройка. Желая ти щедра есен и здраве!
Здравко Кисьов

03.10.2010 г.
Привет, Здравко.
Преводът е брилянтен.
Имаш специални поздрави от Благовеста Лингорска.
Усмивки!
Красимир

04.11.2010 г.
Красимире, здравей!
Има ли вече резултат от конкурса за пътеписи? Дадох и аз своя „вот” за твоя пътепис за Индия, дано е помогнал.
Гледам сега списъка на книжната продукция на „Фльорир” и забелязвам, че преобладават българските заглавия, преводните са по-малко. А предполагам, че те биха се търсили повече на книжния пазар. Нарочно
ли се ограничаваш, или са по-проблематични? Та си мисля, дали мога с нещо да ти бъда в помощ, ако говорим за преводна поезия? Не правиш ли опити за получаване на дотации по разни чуждестранни конкурси за подкрепа на книгата? Нали приключих с превода на Никос Хаджиниколау, сега умувам с кой автор да се заема. Набелязал съм си няколко имена, но не съм направил още избора си. Ако ти хрумне някаква идея -
обади се! И още - не си спомням дали съм ти изпращал едни книжки джобен формат, библиотека „Поетичен атлас”: Витаутас Каралюс, Аарне Пуу, Анджей Важеха, Владимир Бурич, Вячеслав Куприянов… Ако не съм, да ти изпратя от тях.
Бъди здрав!
Здравко Кисьов

04.11.2010 г.
Привет, Здравко,
Радвам се, че можем да се „чуваме” отвреме-навреме. Конкурсът за пътеписи приключи, „Великата Индия” имаше най-много гласове, но регламентът бе такъв: за първите 10 пътеписа, събрали най-много гласове, се е теглило чоп - естествено, не съм от печелившите.
Всъщност в основния сайт на издателството не съм сложил всички заглавия, а главно тези, от които все още има някакви останали бройки и читателите могат да поръчат. И въпреки това си прав, че преобладават българските автори. Причините във времето бяха различни, а сега са изцяло финансови. Кризата доста ме е притиснала и днес просто не мога да си позволя нефинансирано издание. От чуждестранните книги и автори през близо 20-годишната история на издателство „Фльорир” повечето са или по програми на наши или техни финансиращи книгите звена, каквито са „Опасният свещеник” на Йоенсу, „Невчесани мисли” на Станислав Йежи Лец, приказките на българите от Бесарабия и Таврия и др., или с лично преотстъпено от автора право за българското издание, какъвто бе примерът с „Империята” на Ришард Капушчински, доста рядко съм купувал изцяло авторското право, както бе с „Опасен срок” на Майкъл Крайтън. За съжаление финансиращите литература програми у нас като Стоте книги към Министерството на културата, инициативите на фондация „Отворено общество”, фондация „13 века България” и др.п. днес просто не функционират нормално, а при намаления сега състав на издателството по-трудно следя възможните чуждестранни опции и съм принуден да се съобразявам с днешните нерадостни за издателството ми финансови дадености. Да си призная, през последните една-две години работя почти без персонал, почти всички сътрудници и служители на „Фльорир” сега са на хонорар за конкретен проект, затова не съм съвсем наясно с чуждестранните конкурси в подкрепа на книгата. Ще се радвам, ако имам възможност да работя заедно с теб над някой стойностен проект. Имам разни идеи, но повечето изискват стабилно финансиране, а съответно и идването на по-добри времена за българското книгоиздаване. И за издателство „Фльорир”, разбира се.
От библиотека „Поетичен атлас” не съм виждал книги, но ще потърся из интернет и из електронните книжарници. Ти ми беше изпратил Яан Каплински и твоето „Обратно време”, за които отново ти благодаря.
Пожелавам ти здраве и още много творчество.
Красимир Георгиев

04.11.2010 г.
Пак здравей, Красимире!
На първо време се запознай с този електронен адрес: www.lit-across-frontiers.org/links.php
Здравко

20.11.2010 г.
Здравей, Здравко,
Съвестно ми е, че толкова дни отлагам писмото си, просто съм за убиване, ама времето все по-често започва да си прави шеги с намеренията ми. Благодаря за книгите, които си ми изпратил, позачетох ги, ама ще ги чета сериозно другата седмица; успешна и запомняща се библиотечна поредица; Роман Кисьов роднина ли ти е? Имам някои мои си съображения към безпунктуалната поезия, но са доста пространни, дали са дълбоки, не знам, като се видим някой ден, ще ги споделя. Една от причините за закъснялото ми писмо беше, че мислех да ти изпратя по пощата някои от моите книжки - това също го сложи към съвестното. Ама ще гледам да ги пратя в близките седмици, ако не стане някое земетресение.
Другата причина за закъснялото ми писмо, може да ми се смееш, но да се дооправдая, е, че веднага влязох в приложения адрес към „Literature Across Frontiers” и дълго се зверих, ама с моя марсиански английски в нищо не се ориентирах. После през следващите дни на няколко пъти хващах по двама-трима уж знаещи английски, но вместо да си изясня нещата, съвсем се оплетох, но както се казва във вица за турския въпрос към арменското радио, опитите продължават.
И още нещо. На 22 ноември (понеделник) от 18,00 ч. в националния литературен салон „Старинният файтон” в София ще има скромно представяне на последната ми книжка. Май трябваше да пиша „може би ще има”, а не „ще има”, защото днес-утре трябва да поканя този-онзи, но както са тръгнали нещата, салончето може да си остане празно и съответното представяне може да се отмени. Не исках да правя подобно представяне, Елена Алекова почти насила ме убеди преди няколко дни, каза, че представянето щяло само да си се представя и аз да нямам грижа за нищо, ама сега се оказа, че трябва да си каня публика. На премиерата на книгата ми „Тунелът” твърдо се бях зарекъл да не правя повече премиери, ама пуста суета, не отминава никого. Ако все пак по някаква причина в понеделник се окажеш в София, ще се радвам да те видя.
Логореята направи писмото ми доста дълго, извинявай.
Хай!
Красимир Георгиев

23.11.2010 г.
Красимире, здравей!
Зимата ме подтиска и ме прави непродуктивен. Късно се съмва, рано се мръква, а по средата студ. Компютърът ми с достъпа до интернет е в помещение, което се отоплява незадоволително на ел.ток, поради което рядко припарвам до него през зимата. А не мога да го преместя в по-топлата стая, защото много място заема, трябва да местя и входящия кабел.
Предполагах, че знаеш английски, затова ти изпратих адреса с линкове на центровете за дотации. По принцип кандидатстват издателите, но се отпускат дотации/хонорар само за преводача. Та би могъл като преводач да получиш някаква сума, за да си намалиш разходите за някое издание. Независимо от това, пак може да привлечеш някои преводачи и с тяхна помощ да се ориентираш в нещата. Тези линкове също така съдържат информация за автори и книги, срокове на сесиите за кандидатстване и нужните документи. Шансове за получаване на подкрепа имат издателствата с по-сериозна и разнообразна продукция, както и преводачите с богата творческа биография. Но освен превода, проблем за издателствата е лицензът, авторското право за дадена книга, освен ако авторът не го предостави безвъзмездно на издателството. Аз досега съумявах да изпрося такова от авторите, които познавах. Ще помисля какво бих могъл по такъв, облекчен начин да предложа и на теб, а ти ще си прецениш дали да го реализираш.
Роман Кисьов е мой син. Професионален художник, автор е на 5 поетични книги и няколко преводни. Жена му е софиянка, живеят в София.
Бъди здрав!
Здравко Кисьов

08.12.2010 г.
Здравей, Краси!
Благодаря за хубавия новогодишен подарък! По друго си е книжният вариант - можеш да си вземеш книгата дори в леглото, да четеш, да речем, двустишията на Красимир и да сънуваш ен-стишия… А компютъра няма как да го вземеш в леглото и да четеш виртуални писания. Как мина премиерата на книгата? Хубаво би било да присъствам и аз, но през зимата по-рядко ходя в София, защото при Роман, където мога да отседна, е пренаселено, там зимува и сватята, майката на снахата. През лятото е в провинцията, където има къща. Но следващата ни среща с теб няма да се размине! И по въпроса за пунктуацията в поезията ще има какво да си кажем.
Засега ще спомена само две мнения: „Когато една мисъл ти спира дъха, граматиката няма значение” (Томас Хигинсон, по повод стиховете на Емили Дикинсън). И: „Свободният стих трябва да бъде свободен от всичко. Да слагаш на свободния стих пунктуация, е все едно да носиш едновременно и колан, и тиранти…” (Владимир Бурич).
Бъди здрав!
Здравко Кисьов

10.12.2010 г.
Привет, Здравко,
И аз предпочитам книжните издания. Имам над леглото една нощна лампа и от години преди заспиване попрочитам нещо, навярно просто няма да мога да заспя, ако не ме е пипнала някоя книга. В една от предните вечери например препрочетох „Първият милион” на моя приятел Георги Величков, на който милион си редактор и предговорист; ама че думичка изплесках, точен е предговорът, а и разказите са увлекателни, чак като ги препрочетох, загасих нощната лампа.
Предлагам, като се видим, да не си замъгляваме разсъдъците със спорове за хубавостта или нехубавостта на безпунктуалната поезия, а също на поезията с частична пунктуалност, произволно привнесени или разкарани препинателни знаци и др.п. Да, вероятно граматиката няма голямо значение при спиращата дъха на читателя мисъл, но за съжаление много голяма част от авторите на безпунктуална или частично пунктуална поезия днес не са наясно не само с въпросите на пунктуалността. Поне според мен. Този стил да закачи пишещият кукичката на писанието си към рибата на модернизма бе привнесен и наложен масово на младите, а и не само на тях, български поети от определен кръг български литератори, голяма част от които оправдават граматичната си неукост с твърдението, че точката, запетайката и др.п. са излишни при поетичния език. До друг подобен разнобой в съвременната поезия се стига и при разговорите за използването от поета на пълния член. Ако погледнем към историята на българската поезия, виждаме, че допреди две-три десетилетия неправилната употреба на пълния/непълния член бе почти приета като норма, но днес в съвременната поезия неправилно членуват нещица в стиховете си само поети, които не са наясно с граматиката. Темата има безкрайно много измерения; разбира се, без точните думи между тях, точките и запетайките ще си останат само препинателни знаци, но за мен в повечето от случаите, когато чета добра поезия, липсата на точни препинателни знаци сред точните думи е своего рода кастриране на тези точни думи. Не ме разбирай погрешно, винаги съм се кефил на добри образци на модерната поезия, дори на ню-ейч творения, например азбуките на модерното общество и на модерния човек на Вацлав Хавел, а също неговите варианти на култ към личността, „Градивна сатира”, „Философ” и др.п. Подобни поетични клонинги прилягат на основателите, на добрите последователи, но много рядко се вплитат в поетичния натюрел на масовката. Поне според мен. Та затова ти предложих да не разговаряме по тези въпроси, въпреки че не се удържах да плясна няколко случайни съждения; усетих между редовете на по-предното ти писмо, че съм направил грешка с полурепликата си за пунктуалността.
Сменям темата. За Роман бях предположил, че е твой син, защото го бях срещал сред художниците и оформителите на твои авторски или преводни книги, например, ако не ме лъже паметта, при стихосбирката на Яан Каплински. Добър художник е и добър поет, всъщност преди да пиша на някого, изчитам творчеството му, битуващо в интернет пространството; поне два пъти например изчетох есето му за силата на словото и за йерархията на думите, за многото лица и проявления на поезията. Затова и изпратих и на Роман електронния вариант на книжката ми, той ми отговори и ме пита в отговора си ще правя ли премиера, отговорих му, че вероятно няма да правя, ама като все пак се заформи идеята за представянето, му писах и го поканих, той благодари и отговори, че вероятно ще дойде, ама сигурно нещо е бил възпрепятстван, защото не дойде. Колкото до представянето - мина нормално. Препълнено беше салончето, ама то е малко салонче, та препълнеността нищо не означава. Поизморих се да глаголствам, а виждам, че не съм се спрял на темата за възможностите на съвестния, но обеднял от кризата издател да издава при днешните полиграфски и читателско-пазарни дадености хубави, стойностни, но нефинансирани автори и творби. Доста са съображенията, Здравко, май няма да се вместят в едно-две писма. Пък и на теб самия са ти пределно ясни тези съображения.
Отново ти пожелавам здраве. То е най-важното, останалото са разни суети.
Красимир Георгиев

24.12.2010 г.
Привет, Здравко,
Честити коледни и новогодишни празници. С пожелания за здраве и за усмивки.
Красимир

25.12.2010 г.
Честито Рождество, Красимире!
Здраве и усмивки - тъй да бъде!
И летящ старт към нови висини върху крилете на Пегаса!
Здравко Кисьов

И продължавам да подреждам тези късчета памет…