Збигнев Йежина

превод: Здравко Кисьов

ПЕЙЗАЖ

Пътят отминаваше във хоризонта през сенки на клони.
Конят отне от полето цялата му замисленост.
Дървото в далечината е притиснато в гледката.
И къщата събира време за своята странност.

Човекът отмерва себе си с равна крачка
и във вървенето закръгля целта си с ходило.

Момичето в ливадата към тревите не е безразлично
и е обгърнало слънцето с възторга на коленете си.

ПОРТРЕТ НА ЖЕНА

Когато говориш - изцеждаш напълно
                                                      думите.
И като Шопен -
                   след акорда последен -
нищо повече не искаш да знаеш.
А тоя твой жест
                       отнема
                              от устните
всяка недоизказаност.
Ти би искала
                 всичко да завършва в нещата.
И така, пред огледалото,
                         в косите си втъкваш
своя единствен гребен.

***
Когато моята майка умираше,
в глъбината на очите й
си отиваше голямата равнина,
която ставаше
все по-малка…
Равнината беше озарена
цяла в диска на залязващото слънце.
И викът ми загиваше
в пулсиращата му червенина.