Яан Каплински

превод: Здравко Кисьов

***

Слънце огрява стената червена и стената е топла.
Прекарвам по нея ръка, допирам буза до нея.
Въпреки това чувствам, че между нас има нещо,
което ме държи далеч от истинската стена,
от слънцето и червения цвят. Има нещо, което
ме държи в света от идеи на Платон, докато
кръвта запулсира, дискът слънчев се скрие,
червената стена стане в мрака студена и черна
и минзухарите под моя прозорец увяхнат.
Преходността нови надписи в мен самия гравира,
сякаш съм стара църковна камбана. Гласът й
става по-ясен и се чува по-далече от всякога,
над стени, над пулсираща кръв, над света от идеи
и, отвъд границите му идващ, вятърът носи
шафрановия аромат на черни минзухари.

***
Само в здрача очите започват
да виждат по-ясно. Всички цветя
преди да угаснат в нощта, стават ярки
и чисти. Карамфилите, жълтите рози,
камбанките, ароматния грах…
Вятърът стихна съвсем, и небето,
този избелял, почти незабележим фон
на всяка работа и търчане,
изведнъж става близък, ето тук,
над върхарите и над жиците, и се вижда
през шумата брезова, през покрива на дома,
с цялата и дълбочина - синевата;
над сеновала изгрява Венера,
а вдясно от геранилото е Юпитер -
някога богиня и бог, а сега две звезди.

***
Колко е неуютно в този свят синтетичен,
където вече не ухае на стария приятен безир,
а вони на пентафтал и на нитробоя,
с които не мога да свикна, а мнозина от нас
не могат да ги понасят изобщо;
свят, в който мебелите са стърготини с лепило,
а одата на радостта може да се изсвири
на пластмасова флейта, или да чуеш от плоча
музикант, който отдавна не е между живите.
От мъртви предмети, хора и гласове
е съставена нашата днешна среда. Всичко живо
се отдалечава от нас, като свят недокоснат,
или успоредно, тихо присъства до нас -
в саксия, в аквариум, в стенна ниша,
в шахтата за боклук.
Студентът, заседял се нощем над книгата,
я оставя и започва дървеници да трепе,
понеже те винаги в определено време
изпълзяват от свойте убежища.