КОЙ СЪМ АЗ
превод от полски: Здравко Кисьов
КОЙ СЪМ АЗ
Без акта за раждане
без свидетелството кръщелно
без тия няколко цензурки
Кой съм аз
без служебното мнение
без препоръки
без документи и преписи
неваксиниран
против шарка и тиф -
кой съм
Без военно назначение
невписан
в никакъв списък
без име над стихотворенията ми
Кой съм аз?
HORROR*
Всички са го виждали;
пътувал е с трамвая
седял е по пейките
преминавал е уличното платно
на позволеното място
Беше
ала изчезна;
не се знае
какво е четял
на кого е писал
кому се е доверявал
няма негов портрет
няма намерена снимка
Второ лице
единствено число -
само толкова
може да се каже
гледайки в огледалото
—————————–
*Ужас (англ.)
МОНОЛОГ
Не се надвесвай
над мен
предупреждава земята
няма вода ти да дам
ти писа за извори
по-красиви от моите
нека те
да утолят твоята жажда
Няма да ти родя трева
нито билки
ти рисува
чудесни ливади
и се срамувам за себе си
Вярно е
бях твоята майка
но сега
ти си моят баща
ПУШЧА*
Учудена
тя гледа на нас
отвисоко
както Бог -
атеистите
Запитана за възрастта й
тя дълго шуми
нетърпеливо жълъди рони
и нелогично
отговаря със ехо
Запитана
за смъртта
замисля се
за идните сто години
—————————–
* Девствена, дива гора (Бел. прев.)
ПОПРАВКА В БИОЛОГИЯТА
Показаха ми го с думите
това е див първобитен човек
виж
това е тоягата му
това са кожите
върху които е спял
това са кожите
с които се е обличал
Гледах
в тия диви очи
като в забравени кладенци
гладих
тази дива
като сух мъх брада
и мисълта ми
се пълнеше с гордост
То беше
гордост фалшива
от малките разлики:
друга мода
по-проста тояга
и брада нефризирана
СЪН
Беше топъл и влажен май
ливадите се носеха над града
а в кичурите на люляка
като в тежки гроздове
зрееше тъмночервен аромат
Беше тихо
беше пусто
от листата капеше дъжд на земята
и ми се искаше да остана завинаги
сред тази пролет
но това беше сън
а не смърт
ИЗ РУБРИКАТА ЗА ОБЯВИ
Заменям телевизор
за голяма
семейна маса -
нека да служи
на моите
дванадесет поколения
Върху нейния плот
ще издълбаем с нож две сърца
и когато потрябва
едното от тях
със стрела ще пронижем -
нека я гледат нашите
дванадесет поколения
А когато
удари часът
ще се отдръпнем
от нея
хванати за ръце
МАЙКА
На моята майка
Тя беше тази която
ден след ден
повторно света назоваваше
и на седмия ден
при думичката
човек
по бузите й
се стекоха сълзи
Тя беше тази която
ден след ден
превеждаше книгата на живота
и на седмия ден
във очите й
заблестяха сълзи
и на седмия ден
при думичката
човек
лицето й
се озари от усмивка
ПЕРОТО СЕ СТРАХУВА
Перото се страхува
от тези които идват
за да извадят ребро от стиха:
фалшива реплика
фалшиво свидетелство
фалшив тон
