РЕФЛЕКСИИ –ЧАСТ 8
***
Дали кошмарите, които съм имал, не съм ги сънувал, а са били самата действителност?
***
Как да не бъдеш песимист и скептик, след като и стрелката на компаса сочи винаги и единствено само север!
***
Не чукайте на вратата на моя сезам, не произнасяйте заклинания и магически формули! Той е отключен и няма вече съкровища там - всичко, което съм имал, доброволно раздадох.
***
Гледам написаното върху белия лист: буквите се държат за ръце, но думите, думите - те защо са разединени?
***
В звука на гайдата винаги чувам гласа на ярето, от чиято кожа тя е направена.
***
Всяко дърво шуми различно, според количеството и вида на листата си, но гората уеднаквява техния говор.
***
Само когато съм с теб, дланите ми говорят повече от устните.
***
Понякога повече се страхувам от това, че ще бъда разбран, а не че няма да бъда.
***
Струва си да се замислиш над обстоятелството, че колкото и да е лека, всяка снежинка си тежи на мястото.
***
Порязах си пръста. И като надуши кръвта, тълпата се нахвърли върху ми.
***
Колко мълнии са поразили камъка, докато накрая го превърнат в пясък. И какво е нужно пясъкът да стори, за да се превърне пак във камък?..
***
Капки дъжд - като пролетни пъпки по клоните на дървото. А може би наистина са напъпили клони - като капки пролетен дъжд!
***
Удивително!..- Когато си коленичил, вместо да се увеличава, разстоянието между тебе и Бог се скъсява!
***
Плаче свещта, плаче със восъчни сълзи свещта, плаче, защото разбира: свети ли, значи умира.
***
Когато застана пред раззеленено или цъфнало клонче, юмрукът ми сам се разтваря.
***
Непрекъснато отдавам на другите нещо от себе си и въпреки това оставам цял.
***
Пред Страшния съд ще претеглят единствено сълзите, - казва Чоран, но не уточнява чии сълзи - нашите или на разплаканите от нас.
***
Тази картина беше толкова банална, че трябваше да я окача на стената “надолу с главата”, за да разпалва поне малко въображението.
***
Колкото и да я изтезаваше водната струя, скалата в подножието на водопада упорито мълчеше.
***
Забелязал съм в работата си като преводач, че слабите стихове винаги са по-трудни за превод.
***
Живот, кратък като японско тристишие: Младост, Зрелост, Старост.
***
Присмиваха му се, че е тромав и върви като патица. И точно заради тях се научи той да лети.
***
Мисля за вечността като за циферблат без цифри на часовник без стрелки.
***
В библейските времена, от Адамовото потомство най-дълго живял Матусал - деветстотин шестдесет и девет години.Но когато предавал Богу духа си, според един апокриф, въздъхнал: “Господи, колко е кратък животът!”
***
Вятър люлее върхарите на дърветата.И те сякаш записват вълненията си върху синия лист на небето.
***
И днес се събудих.
***
Но аз съм била вече тук! - удиви се снежинката, съгледала Земята, падайки от бездънната вис.
***
Когато разтварям двете крила на прозореца, домът ми потрепва, сякаш иска да полети, но земята не му позволява.
***
Мисля, че винаги ще има и такава картина: В подножието на жилищен блок със всички удобства, децата от блока си правят от вехтории колиба.
***
Колкото повече остарявам, толкова по-приведени стават плещите ми. Сякаш всеки момент оттам ще се покажат крилете, които трябва да ме отнесат безвъзвратно в безкрайността.
***
Само една сричка, с която да се каже всичко? - Бог.
