Иван Моик

превод: Здравко Кисьов

Намръщено гледа на нас векът ни твърд и прекрасен,
огъва ни като пръти стоманени в пукнатини опасни.

Изтребители със скорост страшна над кулите преминават.
„Заповядай, вземи!” - дървото насърчително плод подава.

Без бог владее човекът царството на света, на небесата.
Ти сам реши, развържи възелът гордиев на греха и вината!

Намръщено гледа на нас векът ни твърд и прекрасен,
изпод земята прииждат кърви и бронята му отнасят.

Но въпреки всичко обичай своя век, ти - мъж под угрозата.
Страхливецът затваря прозореца и се гуши до розата.