СТИХОВЕ
превод: Здравко Кисьов
АДАПТАЦИЯ
Все нещо заглаждаме
за да не одраска ръката ни
все нещо подрязваме
за да не засегне коляното ни
все нещо боядисваме
за да не възмути погледа
все нещо затягаме
свързваме
шием
затопляме
Така преминава животът ни
в направата
на протези
за нашите сетива
INTERCORPORATION*
Навярно е приятно
без да си почувствал земното притегляне
да определиш цената на лунната пръст
гледайки през прозореца на трансконтиненталния
експрес
да премотаваш пейзажи
като пергаментите на петокнижието
с камъни от стената на плача
да строиш зала на смеха
и да се смееш
смееш
…………………………………….
*Intercorporation - международна корпорация (англ.)
***
Ще остарея
ще ходя задушавайки се
от астма
с разкопчан
по всяко време балтон
със скрита надежда
че някой ще забележи
медала ми
за защита
достойнството
на човека
ЕСКАЛАЦИЯ
Kупувам си вестник
чувам шум на листа
Разгръщам страниците
чувам пукот на клони
В папратта на колонките
откривам трупа
на брат
ВРЕМЕТО ХИКС
В комбинезон и противогаз
с дозиметър пред себе си
вървя
вземам интервю от земята
разкажи
какво се случи
как те отровиха
смъртно болна
кажи своето последно желание
не ме позна ти
заприличал съм на гадина
не те познах и аз
покрита
с язви
като кратери лунни
БЕЗСЪНИЕ
Слушам
сърцебиенето на възглавницата
Виждам
беззвучното ехо
на огледалото
Мисля
за рибите
в доисторическия океан
с идеята за човек
в утробата им
СЪН
Огромно
от океан до океан
същество
лежи
и яде
хляб със метал
и с още нещо
което не позволява на хляба да изсъхне
и на метала да ръждяса
УТРО
Събудих се
и установих с учудване
че съм оставил без надзор
тялото си
под закрилата
на звездите
тревите
боровете
и вятъра
***
Сън
сладка капка небитие
каква си ти смърт?
***
Стоножката на туризма
иска от селото приказки
съчувствие
чаша мляко краешник хляб
кърши люляк в градинките
и
плъзва
да търси икони
***
Сива птичко
с жълто петънце на гърдите
дай да те умъртвя
за да мога да те разгледам
***
Недостроеният дом
това са мисли за лято
за деца
за щастие
Построеният дом
това са мисли за основен ремонт
наследници
смърт
***
Една нощ погледнах
у дома през прозореца
И видях
че ме няма
И разбрах
че може без мен
***
Така и не успях да доям
златния самун на деня
Погледнах часовника
без малко седемдесет
Трябва да лягам да спя
да загася светлината
в очите си
Ръцете си мога да вдигна
за да капитулирам
и за да излетя
***
Средата на живота
мислите са в зенита си
Всичко протича ясно и еднозначно
като в зала за операции
с осветление което не оставя сянка
***
Ще прецъфтят
ще окапят
венчелистчетата на вратовръзките
обелките на костюмите
черупките на обувките
гол ще остане
смисълът на моя живот
на пръв поглед никому непотребен
като зелените
неядливи
семена на картофа
ДЕАДАПТАЦИЯ
Не се старая вече да помня имена на звезди
Това няма да ми потрябва
Не се старая вече да помня имена на страни
Това няма да ми потрябва
Не се старя вече да помня имена на градове
и имена на площади
Това
няма
да ми потрябва
Старя се да помня само лицето ти
цената на хляба
и адреса на който живея
***
Сега умират
без завещания
без наставления
без да са обяснили чии са тези лица
по захабените снимки
пристегнати с ластиче от лекарства
без да запитат за какво мисли внукът
върху сивкавия асфалт
без да произнесат
сакраменталното
слово
Падат
като червеи
от генеалогическите дървета
***
Слава -
затвор от усмивки
зад стените на които
чака търпеливата смърт
***
Живот -
едно след друго сваляне
на маски
до сетната
от гипс
***
Махнете от очите ми превръзката
на видяното
Свалете от ръцете ми оковите
на направеното
Ах това първо езеро
отразило първия облак
***
исках да покарам детски автомобил -
не се побраха нозете ми
исках да се усмихна от собствен автомобил -
вече без зъби
исках да заплача -
нямах очи
подадох рубла на таксиметровия шофьор -
тя се оказала обол
АБОРИГЕНИТЕ
Как да разговаряш с тях
ако в езика им не съществува думата “аз”
а само думата “ние”
ако за описанието на скали
осветени от слънце
разполагат с четиристотин и шестнадесет
думи
а около сто думи имат
за описание грапавините на мокрите
камъни
и ако за понятията “наказвам” и “убивам”
съществува само един глагол?
***
Аз се проектирам в съзнанието
на девет съседски момченца
седем члена на комисията по прокарване
на водопровод
четирима трактористи
трима мазачи
петима пазачи на шамандури
началника на водния участък
председателката на селсъвета
участъковия милиционер
Живея столик
Удивителни са съдбите ми
***
Щастието да пишеш стихове
неразбрал
че ти си техния съчинител
***
Аз съм арестант
с белезници от речници
цял живот търся в тях
вълшебната дума
която
ще освободи моя дух
***
Сняг заваля
сякаш в небесната градина
някой разклати цъфнала ябълка
***
Минават години
и стават по-млади
лицата от снимките
***
Живот -
искра
драсната от тояжката
на слепец
***
Младостта се забравя
като ампутиран крак -
постепенно
***
Чувствам се като дом
с обърнати навътре прозорци
***
Живот - свободно от смъртта време
