Здравко Кисьов

МОЛИТВА

Вчера обрах със метлата
паяжините във килера,
гледам – паякът само след ден
нова мрежа там изтъкал е.

Господи,
дай ми това постоянство на паяка
в този свят на хора с метли!

ПОРИВ

Над вазата със цветя,
поставена на прозореца,
сянка на птица премина за миг.
И никой не се досети
защо след това
цветята неудържимо
се устремиха нагоре,
изпили до капка водата
със сянка на птица в нея.

ПРИСЪСТВИЕ

          “Броих и стигнах до Едно.”
                               И. Зиедонис

Толкова много хора
непрекъснато има край мен,
а сякаш се намирам в пустиня.
Господи, ти си само Един,
а никога с Теб
не се чувствам самотен.

КРЕЗ

          “По-лесно е камила да премине
          през иглени уши, нежели богат
          да влезе в царството Божие”.
                                         Лука 18:25

Богат и недосегаем,
харесва ти да си Крез.
Опияняващо е да ти се кланят,
да се молят,
да се усмихват угоднически,
да се търкалят в нозете ти…
Но кажи ми,
как – един ден –
ако запътен за царството Божие,
се опиташ да преминеш
и през иглените уши,
кажи ми,
как ще преминеш през тях
с преголемите си богатства?
Като с пъпна връв
са захванати те за теб
и ще те дърпат обратно,
дори вече да си успял
ти самият да се промушиш през отвора.
Ако не срежеш сега тази връв,
тогава ще бъде късно.
Защото е казано:
“Дето е съкровището ви,
там ще е и сърцето ви”.
А без сърце
в царството Божие не можеш да влезеш.

ПИР (1)

Кипи поредният скъп валтасаров пир,
предназначен за верните велможи.
Блестят прозорците на новите дворци,
трапезите са пълни, виж – от пиле мляко!
Пищят зурните – музика ли, бяс ли! –
танцьорки полуголи кършат своя стан.
Дрънчи свещена утвар, осквернена с вино
и идоли езически се славят вместо Бога.
А там, навън – ридания и ропот,
глад, нищета, грабежи, смърт коси живота.
Ала в разгара и на този пир
онази тайнствена ръка ще се покаже пак,
за да напише на стената, като с меч,
присъда и за този недостоен властник:
“МЕНЕ, МЕНЕ, ТЕКЕЛ, УПАРСИН.”*

* “Ти преброен, претеглен, разделен си!”
Дан. 5:25-28

СОЛОМОН (2)

Соломон – владетелят, мъдрецът,
е усетил вече своя залез.
Уж богат на знания похвално,
а стои безмълвен пред въпроса:
Колко мълнии са поразили камъка,
докато накрая го превърнат в пясък.
И какво е нужно пясъкът да стори,
за да се превърне пак във камък?…
Ровоам, приемникът на трона,
чака отговора на баща си –
как във разпиляното му царство
да сплоти отново племената?
Но уви, напразно, щом мъдрецът
е гнева на своя Бог навлякъл.
Мъдрост ли е мъдростта, когато
е от милост Божия лишена?!…

КРЪСТОСЛОВИЦИ

Един човек без нозе
всеки ден седи на площада
до паничка за милостиня.
И навярно за да не вижда
съжалението,
или равнодушието
в очите на минувачите,
всеки ден той решава
– къде сполучливо,
къде по-зле –
по някоя кръстословица
от вестник,
купен с монети подхвърлени.

Но как,
кажете му как
би могъл той да реши
кръстословицата на своя,
пълен с празни квадратчета
– и отвесно, и водоравно –
нещастен живот?
Кажете му,
че и без нозе
може да се отиде при Бога!

МАМА УМИРА

Мама умира.
Мама напуска света
и последна сълза
от очите й се отронва.
Моите вече са сухи –
по чужди съдби
изплаках без време сълзите си,
мамо,
ах, за тебе нима
ни една не остана!…
А навън, зад прозореца,
сняг безшумно вали,
сняг затрупва –
земята не иска да те приеме.
И само аз в този миг зная,
че това не е сняг.
Това е пух от крилете на ангел,
който се бори с дявола
за душата ти.

ДЕТСТВО

На вестник,
разстлан върху пейка
в кварталната опустяла градинка,
едно натъжено момиченце
продава играчките си,
за да купи
– както обяснява през сълзи –
лекарства за болната майка.
Хората, които минават,
оставят състрадателно
по някой и друг лев.
Очевидно,
играчките засега са спасени,
но момиченцето е все така тъжно,
защото разбира,
че се е простило със детството си,
че е пораснало по-рано,
отколкото трябва.

БАЛАДА

Когато оскотелите, груби мъже
я подгониха,
тя – вчера още момиче,
днес вече жена –
подири спасение
в самотната църква край пътя
и се скри нейде там, сред иконите,
самата тя на печална икона подобна.
Но те не закъсняха да я потърсят
и тук.
С боязън,
но все още с дива страст на ловци,
огледаха всеки ъгъл,
после – стените
и когато откриха,
че всички икони наоколо
имат нейния лик,
те – една по една –
ги свалиха внимателно,
докато накрая останаха голи,
чисто бели стени.
И един чифт обувки,
съвсем като нейните.

БЕЛЕЖКИ КЪМ СТИХОВЕТЕ

(1) “Пир”. Наследникът на вавилонския цар Навуходоносор – Валтасар устройвал разгулни пиршества. Веднъж осквернил похитената свещена утвар от Иерусалимския храм. В разгара на пиршеството тайнствена ръка написала на стената загадъчни слова, чийто смисъл успял да разгадае само намиращият се там в плен пророк Даниил. Надписът означавал: “Бог е изчислил твоето царство и му е сложил край; ти си претеглен на везната и си намерен за много лек; царството ти е поделено и е дадено на мидяните и персите”. Същата нощ Валтасар бил убит. /Дан. 5:1-31/. Обратно в текста
(2) “Соломон”. Въпреки че се е славил като мъдър владетел, цар Соломон разгневил Бога, издигайки в угода на своите седемстотин жени и триста наложнички капища на техните езически божества, поради което загубил предишната си мъдрост. В резултат на враждата между племената в държавата, царството на Соломон се разделило на две: Израил и Иудея. Обратно в текста